Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

„Не. Такива съвпадения няма“.

Разхождах се сред надгробните камъни. Бях ядосан, по гърба ми се стичаше пот. Усещах формата, контурите, ала не виждах детайлите.

„Добре де, а какво ще кажеш за това? Макгроу знаеше, че онази сутрин ще се срещнеш с Миямото в Юено за размяната. Той е пратил двамата чинпира да те предизвикат. Колко пъти ти е казвал, че знае за твоята избухливост? Знаел е какво ще направиш, че после ще имаш проблем с якудза, че ще му предложиш да го решиш, като ги убиеш. Накарал те е да си мислиш, че идеята е твоя, а всъщност просто те е манипулирал“.

Нещо не ми се струваше съвсем логично. Почти, но не съвсем. Да е знаел, че ще убия единия чинпира… прекалено несигурно. Макгроу си го биваше, бях се уверил в това, обаче не беше ясновидец. Трябваше да има нещо друго.

„Добре, а ако просто са искали да те ограбят? Ако планът е бил да те пипнат преди размяната, да те пребият, да вземат чантата и да избягат? Тогава щеше да дължиш петдесет бона на ЦРУ. Отчаяно щеше да убеждаваш Макгроу, че не си откраднал парите самият ти. И тогава той е щял да ти предложи начин да изплатиш дълга си: Убий ми този и този“.

Господи. А случилото се после… просто беше импровизирал. Нещата не се бяха развили според очакванията му и той бе измислил план Б, постигайки същия резултат.

„Ами Свинските очички в «Кодокан»? Той се мъчеше да те убие, в това няма съмнение. Ако беше успял, кой щеше да изпълни ударите на Макгроу?“

Продължих да се разхождам, да анализирам детайлите от различни ъгли, да ги претеглям и преподреждам, така че да се свържат в последователна картина.

Свинските очички… това сигурно беше част от първоначалната издънка. Не се е предполагало да убивам никого в Юено — просто е трябвало да ми направят засада и да ме ограбят. Само че аз бях убил човек. И после Бясното куче, който не е наясно с цялостния план на Макгроу или чиято гордост е толкова накърнена, че не му пука, събира хората си и тръгва подире ми. Макгроу не знае за това… и всъщност не го желае, защото ще обърка кроежите му. Да, затова изглеждаше изненадан, когато му разказах за случилото се в „Кодокан“. Че якудза са обявили награда за главата ми — това бяха пълни глупости, целящи да ме манипулират. И тогава аз бях отговорил: „Да, знам, те преди малко се опитаха да ме убият“. Което го изуми, макар и само за миг. И след това пак се върна в играта. Господи, наистина си го биваше.

Добре де, ами материалите за Фукумото? Те не бяха особено подробни. Ако Макгроу наистина бе искал смъртта му, защо не ми беше дал нужната информация, както бе направил с Озава?

„Защото, от гледна точка на Макгроу, ударът срещу Фукумото е трябвало да ти изглежда случаен и неподготвен. Ако ти беше дал детайлни сведения, може би щеше да заподозреш нещо. Той само е искал да те насочи към дома му и момичето е щяло да те вкара вътре. И ти си се подвел като пълен балама“.