Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

— Да, виждам ви и двамата.

Значи бяха трима. Добре. Дали единият беше Бясното куче? Съмнително. Трима души едва щяха да покрият входните точки. Това беше ударният отряд. Ако присъстваше и Фукумото-младши, той щеше да е само наблюдател, може би от разстояние. Нямаше как да разбера, освен да се справя с тези тримата и после да видя дали наоколо няма още някой.

Мъжът приклекна; в едната си ръка стискаше радиостанцията, а с другата държеше клоните разтворени. Не изглеждаше да му е удобно, но предполагах, че не очаква да остане дълго в тази поза. Е, щеше да е невъзпитано от моя страна да го карам да чака.

Надигнах се на лакти, приготвил броунинга. Ако се обърнеше, щях да го сваля, обаче ако се стигнеше дотам, трябваше да приема, че приятелите му ще чуят изстрела и ще се лиша от елемента на изненада. Беше по-добре да се приближа и да го направя безшумно. За десетина минути изпълзях от гъсталака и излязох на тревата. Щом потенциално шумните клони останаха зад мен, можех да продължа по-бързо. Ниско приклекнал, изминах десетината метра от моята линия храсти до неговата за по-малко от трийсет секунди. Той така и не ме чу и не подозираше нищо даже когато стигнах точно зад него.

Вдигнах броунинга и го треснах с дръжката в основата на черепа. Разнесе се задоволително изпращяване. Онзи потрепери и беззвучно политна напред. Хванах го за яката и го ударих по същия начин в лицето. Той се отпусна по гръб и тревата заглуши падането му. Очите му бяха изгубили фокус, но устните му помръдваха — още беше жив. Сграбчих го за косата и дръпнах главата му назад. Нещо се откъсна в ръката ми — Господи, перука! Захвърлих я, забих пръсти в очните му орбити, извих главата му назад и забих дръжката на пистолета в оголеното му гърло. Усетих изхрущяване и разбрах, че е свършил.

Радиостанцията изпращя. Мамка му!

— Всичко наред ли е? — попита нечий глас.

Вдигнах я и натиснах бутона на микрофона.

— Да, просто пускам една вода. — Сигналът беше достатъчно лош и едва ли щяха да разберат, че това не е гласът на мъртвия гангстер.

— Побързай. Нали трябва да наблюдаваш.

— Добре.

Пуснах радиостанцията и го претърсих. Не носеше оръжие — добре, това беше съгледвачът. Повдигнах го, седнах зад него, опрях ходилата си в кръста му и го натиках в гъсталака. Крачолите му се плъзнаха нагоре по прасците му. Когато навлезе достатъчно навътре, за да могат пак да го виждат, преместих няколко клона зад гърба му, за да го държат изправен. Не изглеждаше съвсем като жив, обаче другите двама бяха далече и растителността го скриваше — бях сигурен, че няма да забележат нищо нередно.