Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

Още веднъж обмислих въпроса и реших, че отговорът се крие в думите на самия Макгроу: той гледаше на мен като на куриер и нищо повече, полезен идиот, от когото спокойно можеше да се лиши. Тоест: манипулира ме и ме праща срещу Озава и Фукумото-старши. Ако възникне проблем, аз поемам негативите. Ако мине гладко, Макгроу ме отстранява. В първия случай отрича връзката, във втория я прерязва. И после се беше разколебал. Защо? Защото се бях справил по-добре, отколкото е очаквал. Беше осъзнал, че жив може да съм по-полезен за него и неговата програма, каквато и да бе тя, отколкото мъртъв. И когато се бях възпротивил, е решил: „Добре, така да е, връщаме се към план А“.

А именно?

„Да те манипулира да очистиш Озава и Фукумото-старши. След което онзи, когото очистват, си ти“.

Но тогава защо не го бе направил самият той? Бяхме се срещнали предишния ден в „Инокашира“. Макгроу знаеше, че ще съм там. И освен това знаеше и че час по-рано ще съм в „Ню Отани“. И на двете места нямаше да е особено трудно.

„Може да се е готвил да го направи в Инокашира“ и после да се е отказал, понеже е решил, че ще си по-полезен жив. Или по-скоро просто не иска да се замесва пряко. Това не е в неговия стил. Той манипулира други хора да си цапат ръцете в негова полза. Самият Макгроу не поема такива рискове.

„Поне ако не е абсолютно наложително“.

Едно беше ясно. Трябваше да променя играта си. Аз възприемах света така, сякаш в дълбините е същото, каквото предполага повърхността. Само че имаше пластове, които не бях усетил, връзки, които не бях осъзнал. Под света съществуваше друг свят, истинският. И трябваше да започна да живея в него, иначе щях да умра.

„Добре. Какъв ще е следващият ти ход?“

Следващият ми ход се изразяваше в това, че всеки път щом Макгроу поискаше да се срещнем или по друг начин направеше нещо, което можеше да ме прати на дадено място в даден момент, щях да го приемам като засада и да взимам съответните контрамерки. Бях извадил невероятен късмет, че още не ме е гръмнал. Как бяха онези думи на Чърчил? „Нищо в живота не е толкова ободряващо, колкото да стрелят по теб и да не улучат“. Точно така се чувствах. Сега номерът беше да престана да съм лесна мишена.

Запитах се дали не изпадам в параноя. През последните няколко дни бях убил шестима души. Дали сегашното ми състояние… просто не се дължеше на смутената дрямка на притъпената ми съвест?

„Добре, погледни го от следния ъгъл: ще изгубиш ли нещо, ако се отнасяш към Макгроу все едно безпокойството ти е напълно основателно?“

Май нямаше какво да губя.

„А ще изгубиш ли нещо, ако се отнасяш към Макгроу все едно винаги е честен с теб?“