Сянката на чинара [bg]

Бъкли наблюдаваше зрелището и едва съумяваше да потисне подозрението си. Цели дванайсет години се бе изправял пред съдебни заседатели в тази част на страната. Умееше да ги подбира, да ги разгадава, да ги предсказва, да говори с тях и в повечето случаи да ги води за носа, затова тутакси разбра, че Букър Систрънк и неговите номера на голяма и зла чернокожа знаменитост няма да минат в тази зала. Ама сериозно ли си бе довел бодигард? Лети беше слаба актриса. Беше инструктирана да изглежда мрачна и дори печална, в траур, като че ли скъпият й покоен приятел си е отишъл и й е оставил полагащо се наследство, което алчните бели сега искат. Стараеше се да изглежда онеправдана, оскърбена.

Систрънк и партньорът му Кендрик Бост минаха през преградата и размениха официални поздрави с колегата си господин Бъкли. Струпаха и своите неща върху заетата от него заветна маса, но не обърнаха никакво внимание на адвокатите от противната страна. Публиката стана по-многобройна. Наближаваше девет без четвърт.

Джейк влезе през една странична врата и веднага забеляза, че мястото му вече е заето. Ръкува се с Уейд Лание, Стилман Ръш и останалите адвокати на оспорващите завещанието.

— Изглежда, имаме проблем — каза той на Стилман и кимна към Бъкли и адвокатите от Мемфис.

— Късмет — пожела му Стилман.

Джейк бързо взе решение да избягва сблъсъка. Излезе от съдебната зала и отиде в кабинета на съдията. Хършъл Хъбард пристигна с двете си деца и неколцина приятели. Седнаха близо до Иън и Рамона. С наближаването на девет залата се успокои. Беше разделена почти идеално — чернокожите от едната страна, белите от другата. Лушън, разбира се, седеше отзад, при чернокожите.

Джейк се върна и застана сам до една врата, близо до ложата на съдебните заседатели. Не разговаряше с никого, а безгрижно разлистваше някакъв документ. В девет и пет господин Пейт нареди „Всички да станат“ и съдия Атли влезе с развяваща се зад него стара и избеляла черна тога. Зае мястото си и каза:

— Седнете, моля.

Той огледа съдебната зала. Оглеждаше и се мръщеше, оглеждаше и се мръщеше, но не каза нищо. Стрелна с очи Джейк, измери с гневен поглед Систрънк и Бост и взе лист хартия. Изреди адвокатите по списък — всички присъстваха надлежно, общо десет души. После придърпа микрофона още по-близо.

— Първо, малко да подредим нещата. Господин Бъкли, подали сте известие за включването си в делото като местен адвокат за мемфиската фирма „Систрънк и Бост“, така ли е?

Бъкли, както винаги нетърпелив да се изправи и да бъде чут, скочи и извика:

— Точно така, господин съдия. Аз…

— А след това, изглежда, вие и колегата ви сте подали една камара искания, които до едно трябва да разгледаме днес. Така ли е?

— Да, господин съдия, бих искал да…

— Извинете, А господин Бриганс е подал възражение срещу вашето включване в случая поради липса на опит, умения и познания по тези въпроси, така ли е?