Червената лястовица [bg]

При първия си мандат като член на Конгреса Баучър се запозна със седемдесет и петгодишния Малкълм Алджърнън Филипс, свободен лобист, извънредно разточителен домакин на партита и задкулисен властов брокер във Вашингтон. Филипс познаваше всички в града и — нещо по-важно — знаеше (на вашингтонски жаргон) кой кого пляска, с какво и защо. Множеството му почитатели щяха да бъдат скандализирани, ако научеха, че среброкосият безупречно облечен Филипс още от средата на шестдесетте е талантлив наблюдател на КГБ, вербуван още като млад представител на хайлайфа по времето на Хрушчов. Русия му плащаше добре, но Филипс го правеше заради чистата радост от клюката, повтарянето на тайни, нарушаването на поверителността — и на усещането за властта, която идваше с това. Не го интересуваше ни най-малко какво правят руснаците с неговата информация. Те на свой ред проявяваха нетипично търпение с него. Не го притискаха да изтръгва тайни, да плаща подкупи или да краде документи. Задоволяваха се да го оставят сам да набелязва кандидати за вербуване от най-вътрешния водовъртеж на правителствения Вашингтон. Беше го правил почти четиридесет години и беше много добър в тази работа.

По време на едно вечерно парти в дома му в Джорджтаун фино настроените му антени уловиха в младата дама от Калифорния, отскоро член на Конгреса, нещо повече от обичайния за Капитолийския хълм коктейл от амбиция, его и алчност. Един обяд насаме с Баучър шест седмици по-късно потвърди подозренията му. Филипс каза на своя водещ от КГБ, че може би е намерил перфектния двигател за техните нужди. Стефани Баучър беше — според оценката на Филипс — тотално лишена от съзнателна съвест. Идеите за правилно и неправилно не занимаваха ума ѝ. Нито пък патриотизмът, лоялността към Бог и семейство или родина. Тя беше заинтересована единствено и само от себе си. Стига да я устройваше, съобщи Филипс, Стефани Баучър нямаше да мисли два пъти за моралността на шпионирането за Русия.

Тя беше израснала на Саут Бей, в Хермоса Бийч, и всеки ден носеше къси панталони, сърфираше, пушеше и отблъскваше зализаните загорели момчета. Баща ѝ беше жалък, оставяше майка ѝ да развратничи и тя все повече презираше родителите си. Тогава баща ѝ изненада всички. Когато стана на осемнадесет, той застреля майка ѝ, намираща се в обятията на един куриер от „Федекс“. Стефани се разстрои за кратко, но бързо се окопити и успя да завърши Университета на Южна Калифорния, после взе научна степен, после се впусна в местната политика с нарастващото убеждение, че приятелството се надценява и че човешките взаимоотношения си струват само ако можеш да ги използваш за личния си напредък. Част от ДНК-то на майка ѝ обаче бе прилепнало в нея и заедно с мизантропията ѝ Стефани прогресивно откриваше, че обича секса, и то много, без никакво обвързване и никакви ангажименти. Трябваше да се контролира, докато професионалната ѝ политическа кариера разцъфтяваше, но това винаги беше там, точно под повърхността.

Резидентурата във Вашингтон направи внимателно проучване на новата си мишена за вербуване. Картината бавно се намести и всичко, което СВР видя и чу, съответстваше на това, което Малкълм Филипс им бе съобщил. Започнаха операцията по вербуването, като цяла поредица офицери и влиятелни агенти на СВР продължиха да проучват сенатора. Но едва когато вашингтонският резидент Анатолий Голов — изискан, вежлив, харизматично ироничен, осъществи контакт с нея, Баучър получи първата си възможност да надзърне зад вратата на съкровищницата. Шаблонните примамки за вербуване не направиха никакво впечатление на младата жена. Тя не се интересуваше от концепцията за мирните отношения между нациите, нито от идеята за световен баланс между Русия и Съединените щати. Голов разбра всичко това и реши да не си губи времето. Той знаеше какво иска тя — кариера, влияние, власт.