Игри за милиарди [bg]

Един от репортерите, висок и слаб, с добре поддържана тридневна четина на лицето, който очевидно се смяташе за голям сваляч, се обърна назад и пусна стокаратова усмивка:

— Хей, сладурче, от кой вестник си?

— От никой.

— Аз съм от „Джърнъл“ — осведоми я той, като че ли имаше някакво значение.

Тя не отговори. Нямаше никакво значение.

— Казвам се Рекс — опита онзи пак. — Рекс Смит. Защо тогава си дошла?

Сега вече всички погледи в стаята бяха насочени към Рекс и нея. Рекс беше проявил куража да направи онова, което се искаше на всички.

— Работя в Министерството на отбраната — отвърна тя. — Обядвах наблизо и реших да се отбия, за да послушам.

— Имаш ли име?

— Всеки има. — Един вид, разкарай се.

— А твоето как е?

— Мия. Без фамилия. Само Мия. — Тя започна да рови в чантата си, като видимо се опитваше да се отърве от него.

Подтикван от погледите на останалите, Рекс не смяташе да се откаже. Не измисли нищо интелигентно, така че подхвърли комплимент:

— Хубаво име. — Последва още една усмивка и въпрос: — И какво работиш в Министерството на отбраната?

— Ами, Рекс, адвокат съм — отвърна тя, без да вдига поглед.

— Адвокат.

Най-накрая тя вдигна очи.

— Да — каза тя много спокойно и много хладно. — Специализирам в дела срещу журналисти за лъжи, клевети или умишлени фалшификации.

— Ооо…!

— Така че ти предлагам да се обърнеш напред и да се заемеш с онова, за което си дошъл. Запиши съвсем точно всички подробности. Ще те наблюдавам.

Рекс я изгледа особено, после се обърна напред. Изведнъж журналистическият му бележник погълна цялото му внимание. Няколко от останалите репортери се разсмяха. Поражението беше брутално. Възхищаваха се на изпълнението й.

Мия не обърна внимание на погледите и продължи да търси нещо в чантата си.

Като председател, Ърл влезе с пет минути закъснение, седна на стола си и удостои присъстващите с приятна гостоприемна усмивка, като че ли бяха стари негови приятели. Приветства ги с добре дошли и направи няколко повърхностни встъпителни бележки колко е важно армията да бъде защитена и оборудвана с най-доброто и за ролята на неговата комисия. После заби поглед в тримата счетоводители и с най-приветливия си тон ги попита:

— Значи, вие, господа, сте изпълнителни вицепрезиденти?

Най-възрастният, пълен мъж, седнал в средата, отговори:

— Всъщност, сър, аз съм старши вицепрезидент. — Посочи другите двама. — Това тук са Ролинс и Баджо, изпълнителни вицепрезиденти. Те работят за мен.