Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 163
Перейти на страницу:

Отец Сулписио не надуши опасността. Той по природа не бе особено проницателен, а и откъснат от йерархията на висшето духовенство, не беше наясно с отровата на бунтарските умонастроения. Но веднага щом успя да подреди мислите си (или щом, твърдяха други, получи някои писма с печата на епископа), започна да тръби, че дяволът се е вселил в тяхната общност и че трябва да се очаква дъжд от мълнии, който ще изпепели дърветата заедно със самите изгнаници.

Една нощ Козимо се събуди от жални вопли. Взе един фенер и видя Ел Конде завързан за ствола на своето дърво, а йезуитът стягаше възлите.

— Стой, отче! Какво значи това?

— Ръката на Светата инквизиция, сине. Сега е ред на този окаян старец, защото изповядва ерес и бълва демони. После идва твоят.

Козимо извади шпагата и преряза въжето.

— Гледайте себе си, отче! Има и други ръце, които служат на разума и справедливостта.

Йезуитът измъкна гола сабя изпод плаща си.

— Барон Ди Рондо, вашето семейство от много време има сметки за уреждане с моя Орден.

— Прав беше моят покоен баща — възкликна Козимо, като кръстосаха оръжия, — Дружината не прощава!

Биеха се, пазейки равновесие сред клоните. Дон Сулписио беше изключително добър фехтовчик и на няколко пъти моят брат бе здраво притиснат. По време на третата атака Ел Конде се съвзе и започна да крещи. Другите изгнаници се събудиха, притекоха се и дуелът приключи. Сулписио веднага скри сабята си и сякаш нищо не се е случило, се зае да призовава към спокойствие и ред.

В друга общност премълчаването на такова събитие би било немислимо, но не и в тази, при неистовото желание да се сведат до минимум всякакви мисли, които се зараждаха в главите. Дон Фредерико се показа като добър посредник и постигна помирение между дон Сулписио и Ел Конде, и всичко си остана както преди.

Козимо, разбира се, трябваше да бъде бдителен и когато се разхождаше с Урсула по дърветата, се боеше, че йезуитът неизменно го шпионира. Той знаеше, че нашепва на дон Фредерико да не пуска повече девойката с него.

Наистина благородническите семейства бяха възпитани в твърде строги нрави, но сега бяха по дърветата, в изгнание, и не обръщаха внимание на много неща. Козимо им се струваше буден младеж, при това с титла, и умееше да бъде полезен. Остана с тях, без някой да го принуждава. Макар да съзнаваха, че между Урсула и него има нежно разбирателство, и да ги виждаха да се отдалечават често сред овощните градини, за да берат цветя и плодове, затваряха едно око, та да не става нужда да придирят. Но сега, след като отец Сулписио вся раздора, дон Фредерико не можеше повече да се преструва, че нищо не забелязва. Извика Козимо на разговор на своя чинар. Край него бе отец Сулписио, дълъг и черен.

— Барoнe, често те виждат с моята niña[59], тъй ми казват.

— Учи ме да hablar vuestro idioma[60], Ваше Височество.

— На колко си години?

— Навършвам diez у nueve[61].

— Joven![62] Твърде млад! Дъщеря ми е момиче за женене. Por qué[63] дружиш с нея?

— Урсула е на седемнадесет години…

— Мислиш ли да casarte[64]?

— Какво?

— Зле те учи на el castellano[65] дъщеря ми, hombre[66]. Искам да те питам дали не ще да си избереш novia[67], да се задомиш?

Сулписио и Козимо едновременно понечиха да протегнат напред ръце. Разговорът клонеше натам, накъдето най-малко желаеше йезуитът и още по-малко брат ми.

— Моят дом — каза Козимо и посочи наоколо към най-високите дървета, към облаците, — моят дом е навсякъде, където мога да се качвам, да отивам нагоре…

— No es esto![68]— И принц Фредерико Алонсо поклати глава. — Baron, ако искаш да дойдеш в Гранада, когато се върнем, ще видиш най-богатото феодално владение на Сиера. Mejor que aquí.[69]

Дон Сулписио не можеше повече да мълчи.

— Но, Ваше Височество, този младеж е последовател на Волтер, не бива да се среща с дъщеря ви…

— Оh, es joven, es joven…[70]. Идеите идват и си отиват que se case[71], нека се задоми и ще му мине. Заповядай в Гранада, ела.

— Muchas gracias a usted…[72] Ще помисля.

Като мачкаше в ръка шапката от котешка кожа, Козимо се оттегли с много поклони. На следващата среща с Урсула той беше умислен.

— Знаеш ли, Урсула, баща ти разговаря с мен. Едни работи ми наприказва…

Урсула се уплаши.

— Не иска ли да се виждаме вече?

вернуться

59

Niña (исп.) — дъщеря. — Б. пр.

вернуться

60

Hablar vuestro idioma (исп.) — да говоря на вашия език. — Б. пр.

вернуться

61

Diez у nueve (исп.) — деветнадесет. — Б. пр.

вернуться

62

Joven! (Исп.) — Млад! — Б. пр.

вернуться

63

Por qué (исп.) — защо. — Б. пр.

вернуться

64

Casarte (исп.) — да се жениш. — Б. пр.

вернуться

65

El castellano (исп.) — кастилски (испански) език. — Б. пр.

вернуться

66

Hombre (исп.) — човече. — Б. пр.

вернуться

67

Novia (исп.) — невеста. — Б. пр.

вернуться

68

No es esto! (Исп.) — Не е това! — Б. пр.

вернуться

69

Mejor que aquí. (Исп.) — По-хубаво от тук. — Б. пр.

вернуться

70

Оh, es joven, es joven… (Исп.) — О, млад е, млад е… — Б. пр.

вернуться

71

Que se case (исп.) — когато се ожениш. — Б. пр.

вернуться

72

Muchas gracias a usted… (Исп.) — Много ви благодаря… — Б. пр.

1 ... 82 83 84 85 86 87 88 89 90 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)