Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 163
Перейти на страницу:

— Сънят май не идва, а, ваша милост?

— От часове се въртя и още съм буден — казваше Козимо, все едно лежеше в леглото, заровил лице във възглавницата в очакване да му натежат клепачите, а не висеше на дървото като акробат. — Не знам какво става тази нощ, горещо ми е, нервно ми е, сигурно времето се променя, не го ли чувствате и вие?

— Да, чувствам го… Но аз съм стар, ваша милост, докато вашата кръв кипи във вените…

— Наистина кипи…

— Ами… може ли да закипи малко по-надалеч, господин барон, тъй като тук няма какво да ви облекчи: само бедни семейства, които стават на разсъмване и сега искат да поспят…

Козимо не отговаряше, отправяше се към други градини. Съумяваше винаги да спази определени граници, а от своя страна жителите на Омброза все пак проявяваха търпимост към тези негови странности може би защото той, така или иначе, беше Баронът и може би защото бе различен от останалите барони.

Понякога дивите вопли, изтръгващи се от гърдите му, намираха други прозорци, по-склонни да ги слушат. Достатъчен бе някакъв малък знак: запалена свещ, ехо от нежен смях, приглушен женски глас между светлика и тъмата, който не се разбираше какво казва, но във всички случаи се отнасяше до него — то ли да го повика, то ли да се пошегува, — за да приеме той всичко на сериозно; това беше любовта за този скитник, дето скачаше по клоните като катерица.

Ето, една по-дръзка девойка се показва на прозореца, сякаш за да види какво става, още топла от обятията на съня, с открита гръд, разпуснати коси, приканваща усмивка на сочните полуразтворени устни, и се подхваща разговор.

— Кой е там? Котка ли?

А той:

— Човек, човек е.

— Човек, който мяука?

— Не, въздишам.

— Защо? Какво ти липсва?

— Липсва ми онова, което имаш ти.

— Какво е то?

— Ела тук и ще ти кажа…

Нямаше неприятности с ревниви мъже и никой не му отмъщаваше, а това, мисля, е знак, че не представляваше толкова голяма опасност. Само веднъж, незнайно как, при мистериозни обстоятелства бе ранен. Новината се разнесе една сутрин. Хирургът на Омброза трябваше да се качи на ореха, където го завари да се окайва. Кракът му бе пълен със сачми от пушка, от тези малките, за врабчета. Трябваше да му ги извади една по една с пинцета. Болеше го, но скоро оздравя. Така и не се разбра какво се е случило: брат ми каза, че самият той неволно дръпнал спусъка, като се прехвърлял с пушката от клон на клон.

Докато се възстановяваше, седейки неподвижно на ореха, Козимо се вглъби отново в най-сериозните си занимания. По това време захвана да съчинява „Проект за Конституция на идеалната държава, разположена на дърветата“, в който описваше въображаемата Република Арборея, населена със справедливи люде. Започна го като трактат за законите и формата на управление, но наклонността му към измисляне на заплетени истории взе връх и накрая се получи една смесица от приключения, дуели и любовни похождения, като последните бяха включени в главата за семейното право. Епилогът трябваше да бъде следният: авторът, след като е основал на дърветата идеалната държава и е убедил цялото човечество да се установи там и да заживее щастливо, слиза на обезлюдената земя. Такава беше идеята, но произведението остана недовършено. Прати едно резюме на Дидро, като го подписа просто: Козимо Рондо, читател на Енциклопедията. Дидро му благодари с кратка бележка.

XX

Не мога да разкажа много за следващия период, защото съвпадна с моето първо пътуване из Европа. Бях навършил двадесет и една години, можех да ползвам семейното имущество както ми харесваше. На брат ми му трябваше малко, горе-долу толкова бе нужно и за майка ни. Тя, бедната, в последно време се бе състарила доста. Брат ми пожела да ми подпише документ за узуфрукт[75] върху всички имущества, като срещу това трябваше да му осигуря месечна издръжка, да му плащам данъците и да се грижа за семейните дела. Оставаше само да поема ръководството на чифлиците, да си избера съпруга и вече виждах пред себе си подредения и мирен живот, който въпреки голямото безредие на нашето преходно време успях наистина да заживея.

Ала преди да започна този живот, си позволих едно пътешествие. Бях даже в Париж, точно навреме да присъствам на триумфалното посрещане на Волтер, който се връщаше след дълго отсъствие за представлението на една своя трагедия. Но тъй като не пиша спомени за своя живот (той не заслужава да бъде описан), искам само да спомена, че през цялото времетраене на пътешествието се изненадвах от мълвата, която се беше пръснала в чуждите страни за човека, който живее по дърветата в Омброза. Дори в един алманах видях фигура с надпис: „L’homme sauvage d’Ombreuse (Rép. Génoise). Vit seulement sur les arbres“[76]. Бяха го представили като някакво свирепо същество, цялото покрито с мъх, с дълга брада и дълга опашка, което яде скакалец. Тази фигура беше отпечатана сред чудовищата, между хермафродита и сирената.

вернуться

75

Узуфрукт, плодоползване — право да се използва доходът от чуждо имущество. — Б. пр.

вернуться

76

„L’homme sauvage d’Ombreuse (Rép. Génoise). Vit seulement sur les arbres.“ (Фр.) — „Дивакът от Омброза (Генуезка република). Живее само по дърветата.“ — Б. пр.

1 ... 85 86 87 88 89 90 91 92 93 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)