Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 163
Перейти на страницу:

Кекина или не Кекина, брат ми имаше своите любовни похождения, без изобщо да слиза от дърветата. Видях го веднъж да тича по клоните, понесъл един дюшек със същата непринуденост, с която нарамваше пушки, въжета, брадви, седла, съдове за вода, паласки.

Някоя си Доротея, жена със свободно поведение, ми призна, че се срещнала с него по своя инициатива, и не за пари, а от любопитство.

— И как беше?

— Ами останах доволна…

Друга, на име Зобеида, ми разказа, че сънувала „катерещия се мъж“ (така го наричаше), и този сън бе толкова подробен и достоверен, та си помислих, че всичко това го е преживяла наяве.

Разбира се, аз не знам как са ставали тези истории, но Козимо, изглежда, имаше голям чар и се харесваше на жените. Откакто поживя с испанците, започна да се грижи повече за себе си и престана да броди, загърнат в кожи като мечка. Носеше панталони, фрак и цилиндър, по английски маниер, бръснеше се и грижливо поддържаше перуката си. По облеклото му можеше безпогрешно да се отгатне дали отива на лов, или на интимна среща.

Факт е, че една благородна дама на зряла възраст от Омброза, чието име няма да спомена (все още са живи децата и внуците й и могат да се засегнат, макар тогава историята да бе добре известна), пътуваше винаги сама в каляската си, със стария кочияш на капрата, и неизменно минаваше през гората. В определен момент казваше на кочияша:

— Джовита, гората е пълна с гъби. Хайде, напълнете тази кошница и се върнете. — И му подаваше кошницата.

Горкият човечец слизаше, вземаше кошницата и се отправяше със скованите си от ревматизъм нозе сред росата към храстите, като се навеждаше под всяко листо, за да открие някоя манатарка или печурка. Междувременно знатната дама изчезваше от каляската, сякаш отвлечена в небето от невидима ръка, сред гъстите клони, надвиснали над пътя. Не се знаеше какво става после, освен че който минеше оттам, виждаше празната каляска, спряла край пътя в гората. След това, така мистериозно, както бе изчезнала, дамата отведнъж се появяваше, седнала в каретата с томително блажен поглед. Връщаше се Джовита, раздърпан и кален, с няколко гъби в кошницата, и потегляха.

Такива истории се разказваха много, особено в домовете на няколко генуезки госпожи, които събираха заможни мъже (аз също ходех там, когато бях ерген); та на тези пет хубавици им се бе приискало да посетят барона. И до днес се говори за един дъб, който все още се нарича „дъбът на петте врабки“, като ние, старците, знаем какво означава това. Дже, търговец на стафиди, комуто можеше да се вярва, разправяше интересна случка. Бил прекрасен слънчев ден и той отишъл на лов в гората; стигнал до дъба и що да види? Козимо ги бил качил и петте на клоните, една тук, друга — там, да се наслаждават на топлото време съвсем голи, с отворени чадърчета, да не изгорят на слънцето, а той, настанен по средата, четял латински стихове — Дже не разбрал дали Овидий, или Лукреций.

Много истории се разправяха, но колко от тях бяха достоверни, нямам представа. За тези неща брат ми бе резервиран и свенлив; като остаря обаче, разказваше ли, разказваше, даже прекалено, ала най-вече небивалици, в които самият той се оплиташе. Факт е, че по онова време, ако някое момиче наедрееше и не се знаеше от кого, обвиняваха него. Една девойка разказа веднъж, че отишла да бере маслини и усетила как я повдигат две дълги като на маймуна ръце… Малко след това роди близнаци. Омброза се напълни с копелета на барона, истински или мними. Сега са пораснали и действително някои приличат на него, но може да е било и самовнушение, защото бременните жени, виждайки Козимо да прехвръква внезапно от клон на клон, се стряскаха и плашеха.

Е, аз по принцип не вярвам особено на тези истории, призвани да оправдаят появата на бебетата. Не знам дали е имал толкова много жени, както се твърди, ала е сигурно, че тези, които са го познавали, предпочитаха да си мълчат. И после, ако е бил така разглезен от женско внимание, как да си обясним поведението му в лунните нощи, когато сновеше като котка по смоковниците, по сливовите и наровите дървета около къщите, сред градините край Омброза, издаваше тежки жални въздишки или стенания и колкото и да се мъчеше да ги сдържа и да приличат на обичайни, човешки звуци, те излизаха от гърлото му като вой или мяукане. И омброзианците, които вече бяха свикнали, внезапно разбудени, не се плашеха, а само се обръщаха в постелята и казваха:

— Това е баронът, който си търси женска. Дано да намери, та да можем да спим.

Понякога някой старец от онези, дето не ги хваща сън нощем и охотно се залепват на прозореца, щом чуят шум, се взираше в градината на бледата светлина на луната и зърваше силуета му сред сенките от клоните на смокинята.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)