Шадоу стрийт 77 [bg]

Освен това си спомни за иконома, който през 1935 година беше ликвидирал семейство Осток и целия персонал, преди да се самоубие, „за да спаси света от пълен мрак“; възпроизведе в паметта си налудничавите писания в дневника на Андрю Пембълтън от страниците, оцелели при опита да ги изгори. Каквото и да се беше случвало в тази сграда на всеки трийсет и осем години, вероятно лудостта не беше последствие, а част от ставащото, негов симптом. Гледаше как Дайм отваря капака на шахтата и се чудеше дали е обикновен убиец, отнел живот заради собствения си интерес, или по подобие на иконома Толивър е под въздействието на някакъв токсин или окултна енергия.

В мига, щом му хрумна фразата „окултна енергия“, от дупката под капака бликна ярка синя спирала, стресна Дайм, изви се към тавана като празничен фойерверк, достигна до бетона и се разпръсна. Би го нарекъл светлина, но светлината не можеше да приеме форма на пружина и да бъде запратена стремително нагоре. След първата спирала се появи втора, значително по-голяма и ярка, а след това трета.

При третото синьо завихряне железният капак на шахтата разхлаби пантите, изстреля се към тавана и се закрепи там, докато светлината спря да пулсира; веднага след това дискът падна, издрънча на бетонния под като топовен изстрел, подскочи на ръба си и се изтъркаля, подобно на гигантска монета.