Фурията на Първия лорд [bg]

— Кървави врани — възкликна Маркус. Ако всички кораби можеха да плават толкова бързо над леда, макар той да се съмняваше, че представянето на „Слайв“ е типично, те биха могли да пресекат цялата Империя за… кървави врани. За часове, за няколко дни. Фригия и Рива бяха двата най-близко разположени големи града на Империята. Легион, движещ се бързо по пътя, можеше да измине разстоянието за по-малко от три дни.

Ако това сработеше — ако вятърът и ледът се задържат, ако новопроектираните кораби издържат, това щеше да бъде най-бързият поход в историята на Алера.

Зашеметеният Маркус се чу как дава заповеди на кохортата си и се координира с офицерите на Първи алерански, за да се увери, че качването е безпроблемно. В един момент осъзна, че стои мълчаливо до капитана, докато хората, канимите и провизиите бяха натоварени.

— Как? — попита той тихо.

— През зимата чичо ми ме возеше на шейна — каза тихо Октавиан. — Това… изглежда е имало смисъл.

— Снегът вие ли го направихте?

— Помогнаха ми — каза капитанът. — От повече от едно място.

Той вдигна ръка и посочи на север.

Маркус погледна и видя движение сред дърветата на север от Защитната стена. Слаби, размазани фигури с бледа, рошава козина се мяркаха тук-там между тях.

— Сър — задави се Маркус. — Ледените. Не можем да оставим Антил незащитен.

— Те са тук по моя покана — отговори той. — Правенето на сняг през пролетта е едно. Превръщането му в лед достатъчно бързо за нашите нужди — съвсем друго.

— Значи докладите от Антил са били верни? Че ледените имат власт над студа?

— Над леда и снега. Може би форма на водно призоваване. Това беше теорията на майка ми — той сви рамене. — Със сигурност ние не притежаваме способността да покрием земята с лед оттук до Фригия. А ледените могат. Ето къде беше Кайтай през последните няколко дни. Техните водачи са в добри отношения с баща й.

Маркус бавно поклати глава.

— И след всички тези години на… те се съгласиха да ви помогнат?

— Вордът ни заплашва всички, Първо копие — той направи пауза. — И… дадох им стимул.

— Платили сте им?

— В собственост — отговори Октавиан. — Давам им Защитната стена.

На Маркус му се зави свят.

— Вие… вие…

— Нуждаех се от помощта им — каза капитанът просто. Той сви рамене. — Все пак тя е собственост на короната.

— Вие… Вие сте им дали…

— Когато всичко свърши, мисля, че ще видя дали мога да ги накарам да ни я дадат под наем.

Сърцето на Маркус подскочи. Зачуди се дали това не е началото на паническа атака.

— Да я наемете, сър?

— Защо не? Те едва ли ще могат да я използват за нещо, освен че ще ни държи по-далеч от тях. Ако я дадат под наем, ние ще бъдем отговорни за поддръжката й, което те така или иначе не могат. Между нас ще съществува осезаема, фиксирана бариера, която може да помогне за намаляване на напрежението и от двете страни, ако успеем да избегнем инциденти. И тъй като това е тяхна собственост, генерираща приходи, мисля, че ще правят значително по-малко опити да я разрушат.