Двор от крила и разруха

Доколкото знам, не — отговори в съзнанието ми Рис. — Но ние с Мор пробвахме веднъж като деца. Майка ми ни спипа на третото ниво и ни изпрати по леглата без вечеря.

Едва сдържах усмивката си.

Чак толкова ли сте се провинили?

Да, защото бяхме намазали пода с масло и дълго след това учените се пльосваха по физиономии.

Покашлях се, за да прикрия смеха си, свеждайки глава, въпреки че Клото вървеше на няколко крачки пред нас.

Подминавахме купчини с книги и свитъци, струпани по рафтове, някои от които бяха изсечени в камъка, а други — изработени от тъмно, масивно дърво. Коридори с голи каменни стени и такива, облицовани в същото дърво, се губеха в тялото на планината, и на всеки няколко минути изскачаше по някоя малка читалня, обзаведена със спретнати масички, мъждукащи стъклени фенери и кресла с дебели възглавници. Древни тъкани килими красяха пода пред камини, издълбани в скалата, на безопасно разстояние от рафтовете с книги, а решетките им бяха достатъчно плътни, че да възпират хвърчащите въглени и искри.

Навсякъде цареше уют, независимо от огромните размери на ямата; приятна топлина, независимо от страшилището, дебнещо на дъното й.

Когато другите ме вбесят прекалено, слизам тук на спокойствие.

Поусмихнах се на Рис, който продължи да гледа напред, докато си приказвахме наум.

Не са ли разбрали вече, че могат да те открият тук?

Естествено. Само че аз винаги се крия на различно място, затова обикновено им отнема толкова време да ме намерят, че дори не си правят труда. Пък и знаят, че щом съм дошъл тук, искам да остана сам.

Горкичкият Велик господар — съжалих го престорено. — Колко ли ти е трудно да намериш уединение, подходящо за тежки размисли.

Рис ме щипна по задника, а аз прехапах устна, за да не изкрещя.

Можех да се закълна, че раменете на Клото се тресяха от смях.

Но преди да отхапя главата на Рис заради пронизващата болка, която рязкото движение породи в измъчените мускули на гърба ми, Клото ни въведе в една читалня на три нива под мястото, откъдето бяхме тръгнали. Гигантската маса беше отрупана с дебели, вехти книги, подвързани с различни видове тъмни кожи.

В единия й край имаше спретната купчина листове и няколко писалки, а лампите за четене светеха ярко, озарявайки сумрака с приветливото си сияние. Сребърен сервиз за чай лъщеше на ниска масичка между два кожени дивана пред бумтящата камина и от извития чучур на чайника се виеше пара. Подносът до него преливаше от бисквити и малки сандвичи, придружен от дебела купчина салфетки — деликатен намек, че трябва да бъдат използвани, преди да се пипат книгите.

— Благодаря ти — каза Рис на жрицата, която извади една книга от купа, несъмнено събран от нея самата, и я отвори на някаква страница, отбелязана с кървавочервена кадифена лента.

Но когато ръката й попадна под златистата светлина на лампите, мигновено привлече погледа ми.