Warcraft - Денят на Дракона

— Ще си вървим, Ваше Величество — избоботи заклинателят. — Но ние бяхме упълномощени да ви кажем, че съветът се надява скоро да се вразумите по този въпрос. Даларан винаги е бил непоколебим и верен съюзник.

— Съюзник, ама само когато вие си пожелаете.

И двамата магьосници пренебрегнаха грубата забележка на монарха. Жената се обърна към Детуинг и каза:

— Лорд Престор, за нас бе чест най-сетне да ви срещнем лице в лице. Надявам се, че няма да е за последен път.

— Бъдещето ще покаже. — Той не направи опит да протегне ръка за поздрав.

Така. Те го предупреждаваха, че ще продължат да го наблюдават. Без съмнение Кирин Тор вярваха, че това ще го направи по-предпазлив, дори неуверен, но черният дракон счете заплахата им за смехотворна. Нека си губят времето — надвесени над своите гадателски сфери или в опити да убедят владетелите от Алианса да се вразумят. В замяна на усилията си щяха да получат единствено растяща неприязън от страна на останалите кралства, което бе целта на Детуинг.

Двамата магьосници напуснаха стаята с поклон. От уважение към краля те не си позволиха направо да се пренесат у дома. А както знаеше драконът, това бе напълно по възможностите им. Не, те първо щяха да се приберат пеша до посолството си. Дори сега Кирин Тор спазваха приличие пред останалите.

Разбира се, това нямаше особено значение.

Когато магьосниците най-накрая си отидоха, крал Теренас започна да говори:

— Лорд Престор, приеми най-скромните ми извинения за тази сцена! Каква наглост имат само! Нахлуха в двореца, сякаш тук управлява Даларан! Този път вече прекалиха…

Той замръзна насред изречението, защото Детуинг бе вдигнал ръка към него. След като погледна и към двете врати, за да се увери, че никой няма да се втурне в стаята и да завари краля омагьосан, престореният благородник пристъпи до един прозорец, от който се виждаха земите извън пределите на двореца. Детуинг чакаше търпеливо, гледайки към портите, през които минаваха всички посетители на влизане и излизане от царствения дом на Теренас.

Двамата магьосници се появиха пред погледа му. Главите им бяха наклонени една към друга, докато те водеха очевидно поверителен разговор помежду си.

Драконът докосна скъпото стъкло на прозореца с показалец и очерта върху него два кръга, които запламтяха в наситено червено. Произнесе заклинание и стъклото в единия кръг се промени, набръчка се и оформи имитация на устни.

— Абсолютно нищо! Той е празен, Модера! Не можах да почувствам нищо у него!

В другия кръг се оформиха втори, по-изящни устни.

— Може би още не си се възстановил достатъчно, Дренден. В края на краищата онзи ужас, който изпита…

— Преодолях го! Нужно е много повече от това, за да бъда убит! Освен това знам, че и ти го сондираше! Усети ли нещо?