Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Агамаган изпревари другарите си и се вряза в клина. Глиганът се оказа много по-неуязвим от твърдите като скала демони, заоравайки едновременно и земята, и тях. Наръга на колосалните си бивни един адски пазач, след което го захвърли настрани. Към него се понесоха гибелни стражи, които се опитаха да го нанижат на копията си, но всеки, приближил се твърде много до смъртоносните шипове, покриващи гърба на Агамаган, се оказа набучен на тях.
Въпреки че от четината на полубога висяха мъртви демони, той се извъртя и се вряза в друга група инфернали. Те се разпръснаха в пълно объркване, защото това нямаше нищо общо с опустошението, което бяха свикнали обикновено да нанасят. Тяхното отстъпление от своя страна изплаши адските пазачи, които никога досега не бяха се изправяли срещу сила, способна така категорично да срази предните им редици.
Гибелните стражи ги шибаха с камшиците си, за да продължават напред, но единственото, което демоните постигаха, беше да бъдат смазани под копитата на полубога, или нанизани на огромните му бивни. Агамаган приветстваше всички подобни напразни усилия с ликуващо сумтене. Очите му блестяха ярко и той разчистваше пътя пред себе си, оставяйки зад гърба си ужасяваща гледка, която свидетелстваше за могъществото му. Войните на Пламтящия легион падаха мъртви на високи купчини. Агамаган спря устрема си чак когато се оказа, че по бивните и шиповете му има толкова много тела, че трябва да ги отърси от себе си. Глиганът се разтресе като мокро куче и парчета от демони заваляха във всички посоки. След като разчисти място за още жертви, полубогът жадно се хвърли обратно в забавлението си.
Но въпреки ужасяващия погром, демоните не спираха да прииждат. Мечът на Джарод обезглави първия рогат войн, който успя да преживее сблъсъка с Агамаган. Ценариус сграбчи един инфернал, вдигна борещото се чудовище високо над главата си и го запрати обратно към братята му. Създанията за пръв път разбраха какво е усещането да бъдеш ударен от инфернал. Силата, с която полубогът метна снаряда си, отхвърли целите му към други демони, създавайки верижна реакция, която премина през няколко редици от нападатели.
Мечките-близнаци бяха много по-директни. Те раздираха демоничните войни с огромните си лапи, отхвърляйки настрани инфернали и адски пазачи, сякаш изтупваха листа от ръцете си. Няколко адски звяра се хвърлиха през редиците на сриващия се клин и се закрепиха за първия от братята. Той се изсмя и откъсна хрътките на Легиона една по една от гърдите си, счупвайки гръбнаците им и запращайки труповете в най-плътните струпвания от бойците на Аркемонд.
Клинът изчезна. Гибелната стража се спусна от небето, за да спре хаоса, но ги посрещна ято, състоящо се сякаш от всички птици по тези земи. Демоните се завъртяха панически, когато миниатюрни сипки и огромни грабливи птици започнаха да ги разкъсват. А заедно с птиците летеше и тяхната господарка Авиана, чието красиво лице сега бе преобразено в маската на гладен хищник. Ноктите на полубогинята разкъсваха крилете на демоните, запращайки гибелните стражи към смъртта им долу. Други пък сграбчваше в хватка, от която нямаше измъкване, за да изтръгне гърлата им с клюна си.
Брадат войн, облечен в кафява кожа и наполовина по-нисък от нощен елф, се включи в битката, яхнал едновременно два бели вълка, които направляваше с юздите в едната си ръка. В другата смеещото се създание държеше нещо, което в началото приличаше на сърп. Той го запрати сред демоните с не по-малко смъртоносен ефект от всяко друго оръжие, а може би дори с по-голям. Въртящият се сърп прелетя през Легиона, обезглавявайки един демон и отваряйки стомаха на друг, преди да се върне в ръката на господаря си. Ниският войн повтори процеса отново и отново, жънейки кървава реколта с всяко мятане.
Демоните започнаха да отстъпват така, както го бяха сторили по време на погрома, нанесен им от диска на черния дракон. Това беше враг, какъвто никога не бяха срещали и дори страхът им от Аркемонд се изпари бързо. Адските пазачи започнаха да правят немислимото… да бягат от бойното поле.
Но първите, направили тази грешка, заплатиха с живота си. Аркемонд не позволяваше отстъпление. Нито сега, нито когато и да било, освен ако не отговаряше на плановете му. Демоните, към които насочи гнева си, просто се стопиха, а бронята и плътта им потекоха по костите като разтопен восък. Писъците им се превърнаха в клокочещи звуци и от тях бързо останаха само бълбукащи локви с няколко парчета кост и броня, плуващи в тях.
Посланието беше напълно ясно за всички, които искаха да последват примера им… смъртта можеше да дойде по много начини, но някои бяха по-ужасни от другите. Уплашени, бягащите войни се обърнаха, за да се изправят отново срещу полубоговете, а силата им сега се подхранваше от тъмните желания на Аркемонд. Съзнавайки, че ще умрат по един или друг начин, демоните се биеха, без да мислят за безопасността си.