Ханибал - врагът на Рим

— Знаеш, че го правя всеки ден.

Фабриций се засмя.

— Знам, разбира се. И искам ти да знаеш, че всеки ден ще се моля на Марс и Юпитер за закрилата им.

Лицето на Атия стана сериозно.

— Още ли си сигурен, че Флак е добър избор за Аврелия?

Веждите му се свиха.

— Какво?

— Той ли е най-подходящият?

— Мисля, че снощи се представи добре — малко изненадано отвърна Фабриций. — Арогантен е, естествено, но това може да се очаква от човек с неговото положение. Освен това очевидно хареса Аврелия, което е добре. Той е амбициозен, представителен и богат. — Погледна жена си. — Това не е ли достатъчно?

Тя сви устни.

— Атия?

— Не мога да кажа защо точно — каза тя накрая. — Но му нямам доверие.

— Не мислиш ли, че ти трябва нещо повече от смътно усещане, за да ме накараш да разтуря толкова обещаващ годеж? — малко раздразнено попита Фабриций. — Не забравяй колко пари дължим!

— Не казвам, че трябва да разтуриш годежа — с примирителен тон отвърна тя.

— А какво тогава?

— Просто дръж Флак под око, докато си в Рим. Ще прекарате предостатъчно време заедно. Това ще ти даде много по-добра представа що за човек е, отколкото може да се получи за една вечер. — Тя го погали по ръката. — Не искам прекалено много, нали?

— Не — отвърна той. На лицето му заигра усмивка и той се наведе да я целуне. — Имаш дарбата да надушваш евентуални неприятности. Ще ти се доверя и този път.

— Стига си се шегувал — почти извика тя. — Говоря сериозно.

— Зная, обич моя. И ще направя каквото казваш. Флак няма да разбере нищо, но ще следя всеки негов ход.

Лицето на Атия се разведри.

— Благодаря.

Фабриций леко я стисна за задника.

— А сега защо не се сбогуваме както подобава?

Атия го погледна дяволито.

— Отлична идея.

Хвана го за ръка и го поведе към къщата.