Кралят на моста

— Значи да не правим нищо, така ли? — Всяка една негова дума беше истина, но Лара не успя да скрие горчивината в гласа си.

— Ще наблюдаваме. Ще се подготвяме. Но… — Той сви рамене. — Каквото и да предприемем, в този момент ще причиним повече вреда, отколкото полза.

— Ако Валкота продължи да напада маридринийските търговци, които се опитват да стигнат до Южен пост, народът ми ще продължи да гладува.

— Всички проблеми ще се решат, ако баща ти се откаже от войната с Валкота. Ако остави фермерите да се върнат на нивите си, а занаятчиите — към занаятите си.

Само че той нямаше да се откаже. Лара го знаеше със сигурност — баща й никога не би признал поражение.

— Точно сега сезонът на бурите ще ни помогне, защото ще прогони валкотанците обратно към собствените им пристанища. Венция е най-близкото пристанище до Южен пост и твоите сънародници ще се възползват от промеждутъците между бурите. Колкото и невероятно да звучи, бурният сезон е по-полезен за маридринийците от спокойния. Така до бреговете на Маридрина ще стигне храна.

Лара вярваше, че Арен не би я излъгал. Имаше му доверие. Дори ако бездействието я убиваше.

Той мълча дълго време и после каза:

— Тази история има две страни, Лара. Малцина мои сънародници са напускали родните брегове. Още по-малко са виждали някога маридриниец. Ето защо според тях баща ти олицетворява целия ти народ. Трябва да ми помогнеш да променя това. Трябва да ги накараме да разберат, че маридринийците не са наши врагове. Да ги накараме да поискат нещо повече от съюз на хартия, да поискат съюз между народите ни. Защото това е единственият начин, по който ще постигнем мир.

— Не виждам как ще стане, докато баща ми е жив.

— Той няма да живее вечно.

Лара въздъхна дълбоко.

— Само че брат ми, както и ти каза, е същият като него. Той ще се възползва от утопията, която целиш.

— Аз не целя утопия, Лара. Просто нещо по-добро. — Арен я целуна по рамото с топлите си устни. — Крайно време е да спрем да позволяваме на враговете си да диктуват как да живеем, и да започнем да го правим заради онези, които обичаме. И за себе си.

— Това е мечта.

— Тогава да я превърнем в реалност. — Той бръкна в джобовете на панталона си и извади от единия копринена кесийка. — Имам нещо за теб.

Лара обърна глава и очите й се разшириха, когато Арен извади тънка златна верижка с изумруди и черни диаманти, които проблеснаха на светлината. — Спомена, че обичаш зеленото.

Нежно отметна косата й и закопча огърлицата около шията й.

— Беше на майка ми. Баща ми я поръча за нея преди няколко години и тя никога не я сваляше. Слугите я намериха в покоите им след… — Той замълча и поклати глава, за да се отърси от емоцията. — Все казваше, че е създадена, за да бъде носена.

Лара прокара пръст по златото и скъпоценните камъни, после свали ръка и я сви в юмрук.

— Не мога да я приема. Тя е за Ана.

— Ана мрази бижутата. Освен това ти си кралицата на Итикана. Ти си тази, която трябва да я носи.

Арен взе ръцете й в своите, обърна я към огледалото и притисна пръстите й към едрия черен диамант, легнал по средата на ключицата й, под която биеше пулсът й.

— Северен пост. — После продължи от камък на камък, изреждайки по-големите острови в Итикана. — Серит. — Тук спря, целуна я по рамото, гризна я леко по шията и усети как тялото й се изопва и се притиска към него. Главата й падна на рамото му. — Среден пост.

Пръстите им се плъзнаха по извивката на дясната й гърда и се спряха върху едър изумруд. Арен изсумтя замислено и продължи надолу по картата от скъпоценни камъни към Южен пост — изумруда, легнал в цепката между гърдите й.

— Твоя е — промълви той. — Итикана. Всичко, което имам, е твое. За да го пазиш. За да го подобриш.

— Ще го направя — прошепна тя. — Обещавам. — Лара се обърна и опря чело в гърдите му. Отдаде се на допира му. Заслуша се в биенето на сърцето му.

Той замря.

— Слушай.

— Нищо не чувам.

— Именно. Бурята е утихнала. Което значи, че е продължила на юг, следователно търговците от Венция вече са поели към Южен пост.

Беше толкова странно да се доверява на Океана на ураганите — който я плашеше повече от всичко друго — да се погрижи и за двата й народа. Лека-полека напрежението се изцеди от нея.