Другият [bg]

Членуваше в Ротари клуб и в кънтриклуба „Ролинг Хилс“. Канеше на вечеря важните клиенти в най-скъпите ресторанти във Флинт Сити (два на брой) и подкрепяше материално дузина благотворителни инициативи, включително поддържането на игрището в парка „Естел Барга“. Имаше възможност да поръчва скъпи вина и да впечатлява с избора си, всяка Коледа изпращаше на най-големите си клиенти изискани подаръчни кошници от прочутата фирма „Хари & Дейвид“. Само че когато беше сам в кантората си, както тази петъчна вечер, предпочиташе онова, което ядеше като хлапе по прашните пътища доникъде и обратно, докато слушаше по радиото парчета на кънтрипевеца и актьор Клинт Блак и си учеше уроците под зоркия поглед на майка си (ако не беше на училище в някой град по маршрута на баща си). Подозираше, че рано или късно жлъчният му мехур ще сложи край на тези самотни банкети с мазна, нездравословна храна, но пък вече беше прехвърлил шейсетте, без този орган да му създава неприятности, затова — Бог да благослови гените, наследени от баща му. Преди звъненето на телефона да го прекъсне, похапваше с наслада сандвич с пържени яйца и с много майонеза, плюс препържени картофки с кетчуп, а на бюрото го чакаше чинийка с ябълков пай, гарниран със сладолед.

— Хауард Голд на телефона.

— Обажда се Марси, Хауи. Ралф Андерсън дойде тази сутрин.

Голд се намръщи:

— У вас ли дойде? Няма право! В принудителен отпуск е. Още доста време няма да се числи към полицията… ако изобщо реши да се върне на работа. Искаш ли да позвъня на началник Гелър и да натопя Андерсън?

— Недей. Справих се сама. Треснах му вратата под носа.

— Браво на теб!

— Не знам дали заслужавам поздравления. Може би сгреших. Той каза нещо, което не може да ми излезе от ума. Хауи, искам да знам истината. Мислиш ли, че Тери е убил момченцето?

— Не, разбира се! Колко пъти да ти го кажа? Вярно, че има доказателства за вината му, но доказателствата за невинността му са много повече. Щяха да го освободят. И още нещо — той не беше способен на подобно зверство. Освен това самата ти чу предсмъртното му признание.

— Хората ще си помислят, че не е искал да признае вината си пред мен. Подозирам, че вече го шушукат помежду си.

„Мила моя, той едва ли осъзнаваше, че си до него“ — помисли си Хауи, обаче настоя:

— Според мен каза истината.

— И аз мисля така; в такъв случай престъпникът още е на свобода и ако е убил едно дете, рано или късно ще погуби друго.

— А, ето каква муха ти е пуснал Андерсън! — Голд отмести встрани остатъка от сандвича. Вече нямаше апетит. — Не съм изненадан, вменяването на чувство за вина е изпитан полицейски трик, обаче не биваше да го прилага на теб. Редно е да си понесе наказанието. Най-малкото ще е строго порицание. Та ти току-що погреба съпруга си, да му се не види!