Другият [bg]

— Марси…

— Млъкни! Нямаш работа тук. Махай се веднага! — Говореше задъхано, сякаш някой я беше ударил.

— Налага се да поговорим. Моля те да се съгласиш.

— Ти уби мъжа ми. Точка.

Понечи да затвори вратата, но Ралф протегна ръка и я задържа.

— Друг го уби, но не отричам, че и аз имам вина. Наречи ме съучастник, ако искаш. Не биваше да го арестувам публично. Не биваше поради ред причини. Имах свои доводи, обаче се оказаха погрешни и…

— Махни си ръката от вратата! Веднага, или ще се обадя да те арестуват.

— Марси…

— Не ме наричай така! Нямаш право, не и след всичко, което ни причини. Не викам за помощ само защото дъщерите ми са у дома и слушат плочите на покойния си баща.

— Ако обичаш, пусни ме да вляза. — Искаше му се да добави: „Не ме принуждавай да те моля“, само че не биваше, защото не беше достатъчно. — Настоявам да поговорим.

Тя погледна цигарата между пръстите си и се засмя — дрезгав, ужасяващ смях.

— Мислех си, че след като гадовете са си отишли, мога да изпуша една цигара пред къщата си. Само че се появи още по-голяма гад. Последно предупреждение, гад! Ти, който уби мъжа ми! Разкарай се веднага! Моментално!

— Ами ако той не го е направил?

Марси изумено се ококори и за миг престана да дърпа вратата към себе си.

— Ако не го е…? За Бога, той ти каза, че не го е направил! Каза ти го секунди преди да умре! Какво още искаш — потвърждение, връчено ти лично от архангел Гавраил?

— Ако не го е сторил, виновникът още е на свобода и е отговорен за съсипването на цялото семейство Питърсън, както и на твоето.

Тя се позамисли за миг, после отсече:

— Оливър Питърсън е мъртъв заради цирка, който устроихте с онзи мръсник Самюълс. И ти го уби, детектив Андерсън, нали не отричаш и това? Застреля го в главата. Очисти човека. Пардон, момчето! — Тя затръшна вратата под носа му.

Ралф понечи да почука, но се отказа и си тръгна.