![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Бива. Да видиш само как съм окосил моравата! Ей, чух, че ще получиш писмена похвала, задето изигра ролята на рицар, спасяващ нахални телевизионни репортерки.
— Така се говори. Знаеш ли, животът се отнесе добре с мен, момчето от бедно мексиканско семейство.
— Ако не ме лъже паметта, ти ми каза, че баща ти притежава най-големия автосалон в Амарило.
— А, може и така да е било. Наложи ли се обаче да избираш между истината и легендата, пич, избираш легендата. Мъдра мисъл на Джон Форд, режисьора на „Човекът, който застреля Либърти Валънс“. С какво да ти услужа?
— Самюълс разказа ли ти за хлапето, което първо е откраднало буса?
— Да! Невероятна история. Знаеш ли, че името му е Мърлин, почти като на магьосника Мерлин. Сто на сто е вълшебник, та да стигне от Ню Йорк чак до Южен Тексас.
— Можеш ли да се свържеш с колегите от Ел Пасо? Там е свършило приключението на „вълшебника“, обаче от Самюълс научих, че малкият е зарязал буса в Охайо. Интересува ме дали го е оставил близо до ресторант, наречен „Томи и Тапънс“ на булевард „Нортуудс“ в Дейтън.
— Нищо не ми струва да опитам.
— Разбрах от Самюълс още нещо — че този Мърл е пътувал дълго из „родината“. Възможно ли е да разбереш кога е зарязал буса? Дали е било през април.
— Ще се постарая. Ще ми обясниш ли защо се интересуваш?
— Тери Мейтланд е бил в Дейтън през април. Посетил е баща си.
— Сериозно? — Тонът на Юн подсказа, че любопитството му се е разпалило. — Сам ли?
— Със семейството си — неохотно призна Ралф. — Освен това и на отиване, и на връщане са пътували със самолет.
— В такъв случай предположението ти издиша.
— Може би, обаче нещо в тази история въздейства по особен начин на съзнанието ми.
— Не ги разбирам тия купешки думи, детектив, щото съм син на беден и неук мексиканец.
Ралф само въздъхна.
— Е, да видим какво ще изровя — промърмори Сабло.
— Благодаря, Юн.
Тъкмо когато приключи разговора, в участъка влезе началник Гелър — носеше спортен сак и явно току-що беше взел душ. Ралф му махна за поздрав, но онзи само се намръщи:
— Не е редно да си тук, детектив.
Е, поне този въпрос вече имаше отговор.
— Върви си у дома, окоси моравата или свърши нещо друго.
— Вече я окосих. — Ралф стана. — Наред е разчистването на мазето.
— Чудесно, не отлагай. — Гелър се спря на вратата на кабинета си: — И… виж, съжалявам за случилото се. Много съжалявам.
„Непрекъснато ми го повтарят“ — каза си Ралф и излезе под горещото следобедно слънце.
9.
Юн се обади в девет и петнайсет вечерта, тъкмо когато Джийни отиде да вземе душ. Ралф си записа всичко. Информацията беше оскъдна, но интересна. Той си легна след час и заспа дълбоко за първи път, откакто Тери беше застрелян пред съдебната зала. В четири сутринта го сепна сън, в който тийнейджърката, качена на раменете на гаджето си, гневно размахваше юмруци. Седна в леглото, все още несъбуден напълно, без да осъзнава, че крещи, докато изплашената му съпруга не седна до него и не го хвана за раменете.
— Какво? Ралф, какво става?
— Не е презрамката, а цветът ѝ!
— За какво говориш? — Тя го разтърси. — Кошмар ли сънува, миличък?
„Вярвам, че в главата ми има още дузина мисли, подредени една след друга, макар да не го съзнавам.“ Така беше казала. И сънят (вече избледняващ като всички сънища) беше една от тези мисли.
— Стана ми ясно — промълви той. — Стана ми ясно в съня ми.
— Какво, скъпи? Нещо за Тери ли?
— За тийнейджърката. Презрамката на сутиена ѝ беше светложълта. Само че и още нещо беше жълто. В съня си знаех какво е, обаче сега… — Той стъпи на пода, приведе се и опря ръце на коленете си, щръкнали под развлечените боксерки, с които спеше. — Вече не го помня.
— Ще си го спомниш. Хайде, легни си. Изкара ми ангелите.
— Извинявай. — Той се просна на леглото.
— Ще можеш ли да заспиш отново?
— Не знам.
— Какво ти съобщи лейтенант Сабло по телефона?
— Не ти ли казах? — престори се на учуден Ралф.
— Не, а пък аз реших да не те притискам. По изражението ти разбрах, че размишляваш за нещо.
— Ще ти разкажа сутринта.
— Така ме стресна, че надали ще заспя, затова давай още сега.
— Ами, няма кой знае колко за разказване. Юн проследил момчето чрез полицая, който го арестувал — човекът харесал хлапето и следял какво се случва с него. Засега младият господин Касиди е в дом в Ел Пасо. Заради кражбата на колата ще бъде изправен пред съд за малолетни престъпници, обаче никой не знае кога и къде. Вероятно в окръг Дъчис, щат Ню Йорк, само че те не се натискат да го приберат, нито пък той — да се върне. Ето защо засега е в „правна неопределеност“, както е юридическият термин, и според Юн това го устройвало. Пастрокът често му посягал, а майка му се преструвала, че не забелязва — така гласи версията му. И вероятно е правдива, защото домашното насилие над деца е често срещано.