![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Седна до леглото и внезапно си спомни случка от ученическите си години, когато предметът, наричан сега „Околна среда“, носеше простичкото название „Наука за Земята“. Един ден, когато се занимаваха със замърсяването, преподавателят, господин Гриър, взе бутилка с минерална вода и я изля в чаша. После покани Мисти Трентън (момичето, което за радост на съучениците си винаги носеше къса секси пола) да излезе пред класа и да отпие от чашата. Мисти се подчини. Той взе пипета, потопи я в шише с мастило и изстиска една капка във водата. Всички гледаха като омагьосани как капката мастило потъна, а след нея се проточи индиговосиньо пипалце. Господин Гриър поразклати чашата и скоро водата се оцвети в светлосиньо. Той попита Мисти дали сега ще пие от чашата, но тя така енергично поклати глава, че едната ѝ шнола падна, тогава всички, включително Ралф, се разсмяха. Сега не му беше до смях.
Преди по-малко от две седмици животът на семейство Питърсън беше наред. После капката мастило в него го опетни. Би могло да се каже, че тази капка е веригата на велосипеда на Франки, че той е щял да се прибере по живо, по здраво у дома, ако не се беше скъсала; но той щеше да се прибере у дома по живо, по здраво — като бута велосипеда, — ако Тери Мейтланд не го е причакал на паркинга пред магазина. Тери беше капката мастило, а не веригата. Тери първо беше опетнил, после беше унищожил цялото семейство Питърсън. Тери… или някой с неговото лице.
„Само че какво остава, ако премахнем метафорите? — бе казала Джийни. — Остава необяснимото. Свръхестественото.“
„Невъзможно е! Свръхестественото съществува само в книгите и във филмите, но не и в реалния свят.“
Не, не и в реалния свят, в който алкохолизирани некадърници като Джак Хоскинс получават повишение. Опитът, натрупан от Ралф през близо петдесетте му години живот, отричаше тази идея. Отричаше дори възможността това да се случи. Ала докато сега гледаше Фред (по-точно онова, което беше останало от него), той неохотно призна съществуването на нещо сатанинско, на някакво зло, предизвикало разпространяването на смъртта в цялото семейство, също като злокачествен тумор. И пораженията нямаше да са само върху злощастната фамилия Питърсън. Несъмнено Марси и дъщерите ѝ щяха да са белязани до края на живота си, дори имаше опасност уврежданията да са по-тежки.
Той можеше да си каже, че косвените щети неизменно съпровождат всяка жестокост, всяко зверство — нима не се беше убедил от опит, че е така? Да. Беше. Това тук обаче изглеждаше… твърде лично. Като че ли тези хора са били набелязани. А не беше ли и самият той косвена жертва? Ами Джийни? Дори Дерек, който след завръщането си от летния лагер щеше да установи, че много неща, които е приемал за даденост — например работата на баща си, — вече са изложени на риск?
Машината хриптеше. Гърдите на Фред Питърсън се повдигаха и отпускаха. От време на време той издаваше звук, напомнящ кикотене. Сякаш битието представляваше шега на Създателя, само че човек я разбираше единствено ако е в кома.
Ралф не издържа; побърза да излезе и почти на бегом стигна до асансьора.
17.
Навън седна на скамейка под сянката на едно дърво и се обади в участъка. Санди Макгил вдигна телефона, но се умълча, след като той я попита има ли новини от Канинг. След няколко секунди смотолеви:
— Забранено ми е да те информирам, Ралф. Началник Гелър изрично ме предупреди. Извинявай.
— Няма защо да се извиняваш. — Ралф стана от скамейката. Сянката му се издължи — сянка на обесен човек — и той отново се замисли за Фред Питърсън. — Заповедите трябва да се изпълняват.
— Благодаря за разбирането. Джак Хоскинс си е прекъснал отпуската и заминава за Канинг.
— Да, ясно. — Той затвори и тръгна към паркинга за краткосрочен престой; успокояваше се с мисълта, че Юн е там и ще го държи в течение.
Може би.
Отключи колата, качи се и включи климатика. Часът беше седем и петнайсет. Твърде късно, за да се върне у дома, твърде рано за срещата в дома на семейство Мейтланд. Оставаше му само да кара безцелно из града като тийнейджър единак. И да размишлява. Например защо Тери е нарекъл „госпожо“ Върбова вейка. И защо е поискал да го упътят до най-близкия дежурен медицински пункт, въпреки че е прекарал целия си живот във Флинт Сити? Защо в хотела е бил в една стая с Били Куейд, сякаш е искал да си осигури алиби? Защо в залата се е изправил, за да зададе въпроса си на Харлан Коубън, сякаш е искал да го видят всички? Мислеше си още за капката мастило, която беше оцветила в светлосиньо водата в чашата, за внезапно свършващи следи от стъпки, за гърчещи се червеи в пъпеш, който наглед не е загнил. Хрумна му, че ако човек започне да вярва в свръхестествените явления, вече няма да е убеден, че е напълно нормален, а замислянето за душевното ти здраве може да е опасно. Все едно да се замислиш дали бие сърцето ти — ако се вманиачиш, може би вече си загазил.