Другият [bg]

Ралф можеше да му каже: „Аз не съм ти виновен“, само че кого друг би могъл да обвини този безполезен некадърник? Бетси, задето е забременяла през ноември?

— Какво има в Канинг?

— Джинси, бельо и маратонки. Някакъв хлапак отишъл да краде празни бидони от мляко от някакъв обор и попаднал на тези находки. Намерил и колан с катарама във формата на конска глава. Разбира се, момчетата от мобилната криминологична лаборатория ще ме изпреварят. Ще съм им полезен колкото циците са от полза за бик, обаче началникът…

— По катарамата ще има пръстови отпечатъци — прекъсна го Ралф. — Може да са останали следи от гумите на буса, от субаруто или от двете.

— Виж го ти, на краставичар краставици ще продава! — процеди Джак. — Получих значката на детектив много преди теб, още когато беше най-обикновен униформен полицай.

Ралф долови контекста: „И ще продължа да я нося, докато ти ще си охранител на мол в Саутгейт.“

Хоскинс вирна нос и си тръгна. Ралф въздъхна от облекчение, че се е отървал от това влечуго. Ех, да можеше тъкмо сега да е на негово място! На този етап новите улики можеха да се окажат безценни. Единственото хубаво в цялата история бе, че Сабло вече беше там и щеше да ръководи криминолозите. Навярно щяха да си свършат работата, преди Джак да се появи и може би да прецака нещо, както му се беше случвало вече два пъти.

Първо отиде в чакалнята пред родилното отделение, обаче не завари там никого, което може би означаваше, че събитията се развиват по-бързо от очакванията на изплашения Били Ригинс. Спря една сестра в коридора и я помоли да предаде на Бетси най-сърдечните му благопожелания.

— Дадено — отговори тя, — ще ѝ ги предам при първа възможност. Тъкмо сега е невъзможно — малкото човече бърза да излезе.

Ралф си представи окървавения труп на изнасиления Франк Питърсън и си помисли: „Ако малкото човече знае в какъв свят ще попадне, ще се бори с нокти и зъби да си остане вътре.“

Слезе с асансьора два етажа по-долу, където се намираше интензивното отделение. Единственият оцелял от семейство Питърсън беше в стая 304. Шията му беше омотана с превръзки и с цервикална яка. Беше на командно дишане, показанията на мониторите около леглото никак не бяха обнадеждаващи, както бе казал Джак Хоскинс. Нямаше цветя (Ралф не знаеше дали са разрешени в интензивното отделение), но за долната табла на леглото бяха завързани два балона с хелий, които се полюшваха близо до тавана. Върху тях бяха отпечатани шеговити пожелания, които му се сториха ужасни предвид обстоятелствата. Заслуша се в хриптенето на машината, която дишаше вместо Фред. Вгледа се в мониторите и си спомните думите на Джак: „Мисля, че той няма да се оправи.“