Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Другият [bg]
Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Другият [bg]

Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:

Другият може да се превъплъти в теб! Стивън Кинг — какъвто го познавате! Остър, актуален, непримирим. Ненадминат разказвач на страшни приказки. Изкусен художник на американския бит и дух. През един юлски ден Тери Мейтланд, любимец на всички във Флинт Сити, присъства на среща с писателя Харлан Коубън в друг град и е заснет на видео от местната телевизия. През същия ден според очевидци той отвлича дете и го убива по жесток начин. Може ли един човек да е на две места едновременно? А може ли две престъпления да си приличат дотолкова, та сякаш са изпълнени по един и същ „сценарий“, под една и съща „режисура“? Не може да е вярно. Трябва да е вярно. Откъде черпи сили Злото? Може би от това, че не искаме да повярваме в съществуването му… Стара мексиканска легенда оживява на страниците на „Другият“. Героите в романа са изправени пред нещо, което разумът им отхвърля, но ако не се преборят с предразсъдъците си, то ще продължи да сее смърт. И те предприемат пътуване към дълбините. Буквално. „Другият“ на Стивън Кинг прави и велик отново!
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 208
Перейти на страницу:

— Горкото момче, не е чудно, че е избягало от къщи. Какво ще стане с него?

— Рано или късно ще го изпратят обратно. Правораздавателната машина работи бавно, но много прецизно. Ще го осъдят условно или ще му приспаднат времето, прекарано в специалния дом, и ще го освободят. Полицаите в града ще са предупредени за положението му вкъщи, обаче след време историята ще се повтори. Хората, които бият децата си, понякога натискат „пауза“, но никога „стоп“.

Той сключи пръсти на тила си и се замисли за Тери, който никога не беше проявявал склонност към насилие.

— Да, малкият пътешественик е бил в Дейтън — продължи — и вече е искал да се отърве от буса. Спрял на обществен паркинг, защото бил безплатен, нямало служител, който да събира такса, както и защото бил видял в далечината златните арки на „Макдоналдс“. Казал на Юн, че не си спомня ресторанта „Томи и Тапънс“, обаче зърнал тийнейджър с тениска, на гърба на която пишело „Томи Нещо си“. Младежът носел куп сини листовки и мушкал по една под чистачките на колите, паркирани на улицата. Видял Мърл и му обещал два долара, ако пъхне менютата под чистачките на автомобилите на паркинга. Хлапакът отказал и отишъл да обядва в „Макдоналдс“. Като се върнал, младежа го нямало, обаче под чистачките на всички превозни средства на паркинга имало менюта. Хлапето било предпазливо и (Бог знае защо) помислило, че това е лоша поличба. Пък и вече било решило да си намери друг автомобил.

— Ако не е било предпазливо, сигурно са щели да го заловят много по-рано — отбеляза Джийни.

— Имаш право. И така, нашият Мърл обиколил паркинга, търсейки незаключени коли. Казал на Юн, че се изненадал колко много са оставени на произвола.

— Ти обаче не си изненадан, нали?

Ралф се усмихна:

— Хората са небрежни. С шестата кола той ударил джакпота — била отключена, а зад сенника имало резервен ключ. Била идеална за него — най-обикновена черна тойота от онези, които не се набиват на очи и по шосетата ежедневно се движат хиляди като нея. Преди обаче да потегли, той оставил ключа на буса на таблото, защото, както казал на Юн, се надявал някой друг да го открадне и, цитирам: „Щеше да отведе ченгетата по погрешна следа.“ Все едно бил убиец, издирван в шест щата, а не избягал от къщи хлапак, който никога не забравял да включи мигач, преди да завие.

— Така ли е казал? — засмя се Джийни.

— Точно така. Пък и тъй или иначе е трябвало да се върне при буса, за да вземе нещо: купчина сгънати кашони, които слагал на седалката, за да изглежда по-висок зад волана.

— Харесва ми това хлапе. Дерек не би се сетил за такова нещо.

„А ние никога не сме му дали повод да избяга от къщи“ — помисли си Ралф.

— Оставил ли е листа с менюто под чистачките на буса?

— Юн му задал този въпрос и отговорът бил: „Да бе, притрябвало ми е тъпото меню.“

— Излиза, че онзи, който е откъснал менюто (парченце от което е влетяло в кабината), е откраднал буса от паркинга в Дейтън.

— Така трябва да е станало. А сега ще ти кажа защо се бях замислил. Хлапето смятало, че това се е случило през април. Приемам го с известна доза скептицизъм, защото се съмнявам, че му е пукало за датите и месеците; от друга страна, казало на Юн, че е било през пролетта, защото дърветата се били разлистили, но още не било твърде горещо. Да предположим, че наистина е било през април, тъкмо когато Тери е посетил баща си в Дейтън.

— Само дето е бил със семейството си и са пътували със самолет дотам и обратно.

— Известно ми е. Да кажем, че е съвпадение. Само че когато същият бус се озовава тук, във Флинт Сити, не съм склонен да повярвам в две съвпадения, свързани с един и същ „Форд Еконолайн“. Юн предположи, че Тери може да е имал съучастник.

Джийни повдигна вежда:

— С когото са си приличали като две капки вода? Може би брат близнак на име Уилям Уилсън, така ли?

— Да, идеята е абсурдна. Само че всичко в тази история е абсурдно. Тери е в Дейтън, бусът — също. Тери се връща във Флинт Сити и бусът се озовава в същия град. Има дума за това, обаче ми се изплъзва.

— Не е дума, а фраза — стечение на обстоятелствата.

— Искам да поговоря с Марси — промърмори той. — Ще я помоля да ми разкаже всичко, което си спомня за семейното пътуване до Дейтън. Само че тя отказва да се срещне с мен и няма начин да я разубедя.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 208
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)