Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами ако казаното от него е вярно?
„Може и да е вярно — помисли си Хауи, — но веднага възниква въпросът с каква цел ти го е казал.“
— И още нещо — продължи Марси. — Ако истинският убиец не бъде заловен, ще се наложи заедно с момичетата да напусна този град. Може би ако не бяха те, щях да издържа прошепнатите обиди и слуховете, но не е честно да подлагам децата си на подобни издевателства. Мога да отида само при сестра ми Дебра в Мичиган, обаче няма да е честно към нея и съпруга ѝ. Имат две деца, а къщата им е малка. Ще означава да започна от нулата, но едва ли ще мога, защото нямам сили. Чувствам се… Хауи, чувствам се, сякаш сърцето ми е изтръгнато.
— Разбирам. Какво искаш от мен?
— Свържи се с Андерсън. Предай му, че съм готова да се срещна с него довечера тук, в моята къща, и да отговоря на въпросите му. Но при едно условие — и ти да присъстваш. Както и частният детектив, когото използваш, стига да има възможност. Ще го направиш ли?
— Разбира се, щом го искаш. Убеден съм, че и Алек ще дойде. Само че държа да… да си нащрек. Знам, че Ралф много съжалява за случилото се, и предполагам, че се е извинил…
— Умоляваше ме да поговорим.
Хауи повдигна вежда — поведението на Ралф беше нетипично, но не и изненадващо.
— Андерсън не е лош човек — промърмори. — Всъщност е добър човек, който допусна ужасна грешка. Но внимавай — той още има интерес да докаже, че Тери е убил момченцето на Питърсънови. Ако успее, кариерата му е спасена. Ако никога не се докаже едното или другото твърдение, той пак ще спаси кожата. Но при положение че се появи истинският убиец, Ралф Андерсън никога повече няма да работи в полицията на Флинт Сити. Най-много в Кап Сити да го назначат като охранител, и то с наполовина по-малка заплата. Да не говорим за делата, които ще бъдат заведени срещу него.
— Разбирам, обаче…
— Изчакай да довърша. Вероятно ще те разпитва само за Тери. Може би просто опипва почвата, но нищо чудно да вярва, че по някакъв начин Тери все пак има пръст в убийството Още ли държиш да ви уредя среща?
Марси не отговори веднага, но след малко промълви:
— Джейми Матингли е най-добрата ми приятелка в квартала. Приюти дъщерите ми, когато полицаите арестуваха Тери на игрището, обаче сега не ми вдига телефона и ме заличи от списъка на приятелите си във фейсбук. Най-добрата ми приятелка официално развали приятелството с мен!
— Ще се осъзнае.
— Само ако заловят истинския убиец. Тогава на колене ще моли за приятелството ми. Може би ще ѝ простя, че се поддаде на настояването на мъжа си — защото тъкмо това се е случило, обзалагам се, — може би няма. Така или иначе не мога да взема това решение, докато хората в града не променят отношението си към мен. Ако някога го променят. С което все едно ти казвам да уредиш срещата. Ти ще присъстваш, за да ме закриляш, господин Пели — също. Настоявам да разбера защо Андерсън събра смелост да потропа на вратата ми.
14.
В четири следобед същия ден раздрънкан пикап „Додж“ се движеше по черния път на двайсет и четири километра южно от Флинт Сити и след него оставаше облак прахоляк. Отмина неработеща вятърна мелница с изпочупени перки, зарязана от собствениците къща със зеещи дупки на местата на прозорците, отдавна изоставено гробище, наричано от местните „Каубойски последен покой“, заоблен каменен блок, на който с избледнели букви пишеше: ТРЪМП ПРАВИ АМЕРИКА ВЕЛИКА ОТНОВО ТРЪМП. В каросерията на пикапа се търкаляха поцинкованите бидони за мляко и се удряха в страничните панели. Зад волана седеше седемнайсетгодишният Дъги Елфман и докато шофираше, често поглеждаше мобилния си телефон. На екранчето се виждаха две чертички, когато стигна до Магистрала 79, и той реши, че ще може да проведе разговор, преди батерията да се изтощи. Спря на кръстовището, слезе и погледна назад. Нямаше нито човек, нито кола. А ма разбира се, какво си беше въобразил? Въпреки това изпита облекчение и се обади на баща си. Кларк Елфман вдигна на второто позвъняване:
— Бидоните бяха ли в обора?
— Да. Натоварих дванайсет, ама трябва хубавичко да се измият. Още вонят на вкиснато мляко.
— А такъмите за коня?
— И следа няма, тате.
— Абе, не е най-радостната новина, обаче тъкмо туй очаквах. Защо се обаждаш, момче? Къде си? Все едно звъниш от Луната.
— На Магистрала 79. Ей, тате, някой е живял там.