Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Отряза плата така, че остана само частта в очната кухина на жената. Сцепеният й клепач примигваше и се опитваше да се затвори над плата. Беше толкова мъчително, че се наложи да отмести поглед.

След това Бетингър сложи бельо на Алиса, облече й анцуг и суичър, вълнено яке, чорапи и маратонки. Пренесе Карън по коридора до нейната стая, където тя се облече толкова дебело, че заприлича на миниатюрен футболист.

Щом свърши, двамата се озоваха отново в коридора и от килера детективът извади най-тъмното одеяло, което успя да намери.

— Трябва да затвориш очи.

По лицето на момичето се изписа ужас.

— Не ме оставяй сама.

— Обещавам ти, че няма. Обаче има неща, които не бива да виждаш.

Бетингър вдигна края на канадката си.

— Хвани се за колана ми.

Две малки ръце се вкопчиха в колана.

Вече му беше ясно, че тази ужасна нощ е променила завинаги неговата дъщеря.

— Затвори очи и ги дръж затворени, докато ти кажа.

— Добре, обещавам.

Разтревожените очи се превърнаха в хоризонтални цепки и Бетингър заведе Карън до своята спалня. Там вдигна възглавницата от главата на Гордън, пое си дълбоко дъх и разгъна тъмнокафявото одеяло. Саванът се спусна надолу и покри трупа.

Борейки се срещу лавината от отчаяние, детективът коленичи на килима, издиша пара и загърна трупа на своя син. През цялото време дъщеря му се държеше за колана.

— Отиваме до колата.

— Добре.

Бетингър отнесе Гордън в гаража. Там положи тялото в багажника на малката синя семейна кола на Алиса и затвори капака.