Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Сърцето му блъскаше в слепоочията и във върховете на пръстите. Най-големият риск, който любящ съпруг и баща може да поеме, сега беше пред него и той трябваше да хвърли заровете. Колебанието или пасивността щяха да доведат до смъртта на съпругата и двете му деца.

Бетингър бръсна боровите иглички от пистолета, издиша в канадката и си пое дълбоко дъх. Притиснал гърди в дървото, наклони глава встрани.

Пердетата на цветя, които закриваха прозореца на спалнята, бяха тъмни и неподвижни. Цареше пълна тишина.

Той пъхна лявата ръка в джоба на канадката си и извади едно от малките бели камъчета. Секунда по-късно го запрати във въздуха.

Нощното небе за секунда погълна камъчето.

Бетингър насочи пистолета към прозореца.

Камъчето се появи отново и изтрополя върху покрива.

Нещо издумка по стената вътре в тъмната спалня. Дълбок глас, който принадлежеше на възрастен мъж, измърмори няколко неразличими думи.

Пердето се размърда. Върху тъканта се появи сянка и детективът наклони дулото на пистолета няколко милиметра встрани, за да сочи точно в центъра на неговата мишена.

На метър и шейсет от дулото на пистолета му се показа посиненото кърваво лице на Алиса. Гащички запушваха разкървавената й уста и висяха от подутата дупка, в която някога бе лежала лявата й очна ябълка.

Ужасен Бетингър огледа помещението. Зад дясното рамо на жена си различи лицето на сатаната.

Трябваше му част от секундата, за да осъзнае, че не сънува и не е мръднал, а вижда маска пред себе си.

Нито Алиса, нито убиецът го бяха видели и той разбра, че трябва да действа сега. Макар че прозорецът щеше да се пръсне в лицето на жена му и можеше да повреди и другото й око — трябваше да стреля. Може би това щеше да е единствената му възможност да спаси хората, които обича.

Прицели се в пространството между рогата на дявола, задържа дъх, уравновеси ръката си и натисна спусъка.

Блесна бял пламък.

Стъклото се пръсна.

Парчета стъкло покриха лицето на Алиса, а главата на убиеца се прекърши назад. Двамата заедно паднаха на пода.

Докато Бетингър тичаше към прозореца, изскърца матрак и едно тяло глухо тупна на земята.

Той стигна до отвора и пъхна пистолета си през него. На три метра от него по корем върху леглото лежаха децата му, вързани, голи и със запушени усти. Бяха се вторачили в убиеца, който беше паднал върху краката им. Ръцете на мъжа бяха празни.

Бетингър огледа помещението за други престъпници, не видя такива и насочи полуавтоматичния си пистолет срещу убиеца. Между рогата на дявола имаше бяла вдлъбнатина, а не дупка.

Маската беше бронирана.

След като се прицели в сърцето на дявола, детективът стреля два пъти. Куршумите се сплескаха в бронежилетката и му счупиха ребрата.

Дяволът изстена.

Бетингър насочи пистолета си към голия врат на мъжа, но гръбнакът на Карън беше точно до мишената.