Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Работеше за някого от Виктъри, който не си пада по ченгетата.

— Пипнахте ли го?

— Точно по този въпрос работим сега.

Алиса сведе око.

— Трябва ли сега да се върнеш на работа? — В гласа й прозвуча страх.

Бетингър стисна ръцете на жена си.

— Искам да пипна този тип — шефа — много искам. Отчаяно искам. Но ако ми кажеш да хвърля значката и да забравя за това, ще го направя. Страдах твърде много, и то безпричинно. Ти си тази, която трябва да вземе решението.

Тъжна усмивка се появи на лицето й.

— Говоря сериозно — настоя детективът.

— Знам, че говориш сериозно. — Алиса си пое дълбоко дъх и поклати глава. — Не искам да се връщаш във Виктъри. Страх ме е… освен това не… не искам да ти се случи нещо. Но не мога да поискам от теб да се откажеш. Защото… защото не може да седиш и да чакаш някой друг да пипне мръсника, който ни причини това.

Бетингър целуна ръцете й, уверен, че се е оженил за най-разумната жена на света.

— Ще оставя Карън на дневните грижи на болницата, а когато това свърши, ще се преместим обратно в Аризона. Ще си намеря някаква канцеларска работа.

— Чакам с нетърпение да ти купувам преспапиета.

— И ще отидем в Чикаго за откриването на твоята изложба.

Сълзите отново бликнаха от единственото око на Алиса.

Бетингър знаеше, че тя се е сетила колко горд беше Гордън заради бъдещата изложба на майка си.

Маркучите издадоха глухи звуци, когато Алиса избърса дясната си буза.

Бетингър се наведе и я прегърна.

— Обичам те.

— И аз те обичам.

— Господин Бетингър? — повика доктор Едуардс от другата страна на завесата.

— Трябва ли да си тръгвам? — попита детективът.

— Да, моля. Анестезиологът вече е тук.

— Добре.

Бетингър целуна още веднъж Алиса, а когато стана, тя избърса окото си.

Слаб бял мъж с изпито лице и къса сребриста коса влезе, влачейки крака, в помещението, като буташе пред себе си апарат, който приличаше на руски сателит.

Детективът сложи неоновозеления мобилен телефон на жена си в края на леглото.

— Обади ми се, когато излезеш от операцията.

— Добре. Пази се.

— Ще се пазя.

Бетингър си тръгна, преди той или жена му да имат време да рухнат.