Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Докато презареждаше пълнителя, Бетингър попита:

— Има ли още някой тук?

Карън промълви „не“ със запушената си уста.

Детективът сложи възглавница върху пръснатата глава на своя син, но белият правоъгълник не беше достатъчно голям, за да скрие ужаса.

Лавина от отчаяние заплашваше да затрупа Бетингър, затова той съсредоточи мислите си върху състоянието на жена си и тяхната дъщеря. Заключи вратата на спалнята, провери банята, сложи кошчето за боклук върху съсипаното лице на убиеца. Взе ножица, седна на леглото и сряза лентите широка лепенка от устата, ръцете и краката на дъщеря си. Момичето изплю чифт бикини, а детективът покри треперещите му рамене с одеяло.

Двамата се прегърнаха.

Бетингър погледна към Алиса, която лежеше в безсъзнание на пода.

— Трябва да ида да помогна на мама.

Карън не го пусна.

Седнал между пребитата си жена и мъртвия си син, петдесетгодишният мъж от Аризона прегръщаше дъщеря си. Чувстваше се незначителен като бълха.

— Трябва да помогна на мама.

— Гордън ще се оправи ли?

— Ще се оправи.

— Наистина ли? — Момичето беше достатъчно умно, за да знае, че брат му е мъртъв, но достатъчно малко, за да се излъже само. — Наистина?

Бетингър притисна дъщеря си и я погали по гърба, вместо да продължава тази тъжна пародия.

— Пусни ме да помогна на мама, за да можем да тръгнем.

Момичето кимна, притиснато в канадката на баща си.

— Добре.

Той уви дъщеря си така, сякаш е бебе, и отиде в банята, за да потърси лекарства. Ръцете му трепереха и когато затвори вратичката на шкафчето, избегна да се погледне в огледалото.

Бетингър се приближи до жена си. Носът и устните й бяха разбити, а от лицето й стърчаха парченца стъкло. Бикини висяха от устата й и от лявата очна кухина.

Повдигна му се.

Наведе се през прозореца и повърна съдържанието на стомаха си навън. Воняща пара се заиздига от локвата и той дръпна главата си назад, за да си поеме дълбоко дъх.

После клекна до Алиса, измъкна бельото от устата й и сряза пластмасовите окови. Внимателно отстрани парченцата стъкло от карамеленото й лице и превърза раните с лепенки. Никоя от тях не се оказа особено дълбока. След това хвърли едно одеяло върху треперещото й тяло и провери пулса й. Беше бавен, но равномерен.

Бетингър се наведе, за да огледа по-внимателно бельото, което висеше от лявата й очна кухина. Ярост превзе съзнанието му и за миг го парализира.

— Добре ли е? — попита Карън.

Детективът прочисти гърлото си.

— Ще се оправи.

— Мога ли да помогна?

— Стой там и не се отвивай. — Думите му бяха придружени от пара.

Бетингър стисна с два пръста свободния край на бельото и затаи дъх. После започна бавно и внимателно да го дърпа.

Тъканта се опъна и главата на Алиса се килна напред. Чиста течност потече по бузата й, но платът не се освободи.

Ранената жена изстена.

Бетингър обхвана с две ръце главата на Алиса и я сложи обратно на килима. С треперещи ръце взе ножицата.