Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Натиснал газта докрай, се понесе на юг. Дългите му светлини поглъщаха линиите на пътната маркировка, все едно са забранени вещества. Двигателят виеше на високи обороти.

Със скорост сто петдесет и два километра в час Бетингър се носеше към тримата души, които бяха неговият свят. Камъчетата се превръщаха в червена градушка, изстрелвана назад под светлината на автомобилните стопове.

Детективът провери дали някой не го следи, макар че би било невъзможно друга кола да го следва незабелязано при подобна скорост. Не видя нищо.

Разстоянието между двата града бързо намаляваше.

Движението беше разредено и той надминаваше всяка срещната кола. В огледалото му за обратно виждане надминатите коли не се задържаха повече от петнайсетина секунди, докато се носеше с рев по междущатската магистрала. Едва когато видя знака за Стоунсбърг, се сети да пусне отоплението. Вентилаторите задухаха топъл въздух към камъните, в които се бяха превърнали юмруците му, стиснали волана.

Натисна спирачките и завъртя волана, за да влезе в рампата, извеждаща от магистралата. Навлезе в предградията с умерена скорост, докато не се озова на пет преки от своята къща. Там намали още скоростта и изгаси фаровете.

Мракът го погълна.

Очите на Бетингър се разшириха, привиквайки към мрака.

Гъсти облаци закриваха парчето луна, увиснало високо в небето, и слабата светлина, която то излъчваше, гледжосваше малките къщи и четириколесните любимци пред тях. Къщите бяха заобиколени от килими мъртва трева, която приличаше на гласпапир.

Колата тихо се движеше напред. Един поглед към арматурното табло осведоми детектива, че е четири и седемнайсет минути сутринта. Когато мина през близкото кръстовище, той огледа страничните улици и видя само мрак и неясни сиви сенки.

Продължи на запад, пресичайки безжизнени улици със скорост, по-ниска от двайсет и четири километра в час. Беше почти на края на своето пътуване.

Лунната светлина осветяваше табелката за Дъглас Авеню — улицата, на която живееха той и неговото семейство. Гърдите му се стегнаха, задушавайки свитото му сърце. Макар да бе участвал в множество физически сблъсъци и в три престрелки, пряката заплаха срещу семейството му го уплаши повече от всичко преживяно досега.

Завъртя волана по посока на часовниковата стрелка и взе завоя.

Свали прозореца, хвана пистолета и впи очи във високата дървена ограда, която скриваше по-голямата част на червеникавооранжевата къща от техния съсед на север.

Хечбекът пълзеше по улицата. Смразяващата зима нахлуваше през прозореца и щипеше очите на Бетингър, докато разстоянието между предницата на колата му и неговата къща се скъси до три метра.

Стиснал пистолета си, той мина край оградата и видя своята къща. На лунната светлина червеникавооранжевите стени изглеждаха сиви. Всички прозорци бяха тъмни. Вратата на гаража беше затворена и нямаше коли на автомобилната алея.