![Гадна работа на улица „Гансън“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/0/gadna-rabota-na-ulica-gansn-bg-download.jpg)
Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]
- Автор: Залер Стивен Крэйг
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 9789546555946
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]». Краткое содержание книги:
Птицата имаше притеснен вид.
— Може ли?
Рецепционистът плъзна черна папка по плота.
— Благодаря — кимна Бетингър и взе документите. — Предлагате ли дневни грижи?
Младежът погледна към Карън.
— За нея ли? — трохичка падна от устата му върху модната дреха на човека с папагала.
— Да.
Рецепционистът плъзна към него синя папка.
Бетингър взе и нея, прочисти гърлото си.
— Трябва да говоря с някого от моргата.
— Имате труп?
Детективът кимна и сега получи бяла папка.
Някой го повика по име:
— Джулс Бетингър. — Той погледна по посока на гласа. На вратата, която водеше към вътрешността на спешното отделение, стоеше белият санитар, който беше излязъл с доктор Едуардс да ги посрещне.
— Моля, елате с мен.
— Секунда.
Остави трите разноцветни папки на дивана до Карън.
— Няколко минути ще ме няма.
Момичето не отговори.
— Аз ще й правя компания — предложи малката чистачка.
— Кажи на тази мила жена или на мъжа от рецепцията, ако имаш нужда от мен.
— Добре.
Детективът прегърна дъщеря си и се затича към вратата на спешното. Когато наближи вратата, санитарят я отвори пред него.
— Тя е в съзнание.
На Бетингър му се догади. Пое си дълбоко дъх, мина през вратата и пое към най-любимия си човек на този свят, на когото скоро щеше да съобщи най-страшната новина, която някога ще чуе.
42
Алиса и Джулс разговарят
Санитарят поведе Бетингър надолу през тясна зала, покрай няколко компютъра и го въведе в ярко осветено бяло помещение, разделено на множество клетки. Миришеше леко на дезинфектанти. Докато двамата го прекосяваха, минаха край един бял дебелак, момиче в инвалидна количка, проснат възрастен човек, свързан с тюркоазна машина, която писукаше и съскаше като някаква механична змия. Иззад едно от дръпнатите пердета се чу маниакален смях, а детективът не можа да разбере дали човекът е луд, или е жертва на злонамерено гъделичкане.
Санитарят заведе Бетингър при доктор Едуардс, който в момента си миеше ръцете в мивката от неръждаема стомана. Изражението му беше мрачно.
— Ще ослепее ли с това око? — попита детективът.
— Да. По-голямата част от ретината е разрушена. — Оптометристът изтръска излишната вода от ръцете си и извади една хартиена кърпа от дозатора. — В момента й вливаме антибиотици и плазма. Искам я колкото може по-здрава преди идването на анестезиолога.
— Защо е нужна пълна упойка? — попита обърканият Бетингър.
Доктор Едуардс захвърли смачканата кърпа в кошчето.
— Защото трябва да отстраня окото и да почистя мястото.
Детективът почувства, че му прилошава.
— Не може ли да се направи с местна упойка?
— Искам да свърша работата както трябва. Не можем да рискуваме инфекция на подобно място.
— Каква инфекция?
— Стафилококова. Може да бъде фатална, ако попадне в мозъка.
Стаята се завъртя и Бетингър се вкопчи в ръката на санитаря, за да не падне. По лицето му избиха капки студена пот.
Доктор Едуардс махна към празното легло наблизо.
— Може би няма да е лошо да полег…
— Не. — Детективът пусна ръката на санитаря. — Нека да говоря с нея, а след това може да правиш каквото трябва.
— Дадохме й много силно обезболяващо, но разбира. Казах й за операцията, но нищо друго за случилото се… — Оптометристът кимна към бежовата завеса в далечния ъгъл. — Ето там. Разполагаш с няколко минути.
— Аз ще донеса стол — предложи санитарят.
Бетингър отиде до завесата, дръпна я и видя Алиса.
Тръби за интравенозни вливания стърчаха от ръцете й, свързвайки я с провесената плазма и пликчето с лекарствата. Белите превръзки по карамелената й кожа приличаха на ярки паразити. До дебелата марля, която покриваше лявата половина на лицето й, се виждаше червено и вторачено единственото й око.
— Джулс?
Детективът влезе, дръпна завесата и прегърна жена си. По лицето му се плъзнаха пластмасовите тръби.
— Децата?
Бетингър притисна Алиса по-здраво към гърдите си.
— Гордън беше убит, Карън е в безопасност.
— Гордън е убит?
— Да. Защитаваше Карън, когато се случи. Той й спаси живота. — Детективът стисна зъби, за да запази самообладание.