Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Техните деца ще опитат да збаравят, ще се срамуват дори да споменават имената на родителите.
— А защо децата им ще се срамуват?
— Възможности големи е предоставила на техните родители съдбата, но те не са разбрали: възможности се дават за сътворяване на бъдещето. В единият свой живот трябва да се стреми човекът, втори живот да си изгражда, тогава ще се въплъти отново и ще живее вечно.
Имение и простраство на Любов и днес да мечтае и да мисли всеки може, да сътворява своя проект, и да се постарае земя да вземе: малко фиданки на дървета или семена на родови дървета на засади на взетата земя. Дори да не успее да израсте горичката, зелената ограда или градината прекрасна. Дори бедният стар човек даже основи на дома да не успее да заложи. Но в Родовата книга той ще може да напише за внуците и за своите деца: «Бях беден, едва към старостта си, да се замислям почнах над смисъла на живота и над това какво съм дал на своите деца. Аз проект за нашето пространство за рода създадох, него за вас, мои деца, описах в книгата Сам аз можах, успях дръвчета девет плодни да засадя в градината и само едно дърво там, където горичка трябва да израсте».
Ще минат години, внук тази книга ще чете, и изпълнена с любов и благодарнсот ще се слее с дядовата му и неговата мисъл, и тогава нов план на битие ще се роди за двамата. Животът вечно на човек е предоставен и напълно. Усвояването на Земята и на планетите вселенски не е нещо друго, а просто на себе си самия преобразяване.
Ще помогне да се предаде в потомството благата вест Родовата книга, и на душата на започналия да пише в нея ще помогне пак на Земята да се въплъти.
— Анастасия, ти такова значение придаваш на тази книга, че на мен вече ми се иска да започна да я пиша за своите потомци. Интуитивно чувствам, в идеята ти за книгата има нещо грандиозно и необикновено. И какво название само: «Родова книга», «Книга родова», «Най свещенната книга на семействот». Но на какво може да се напише тя? На обикновена хартия ще се изпомачка бързо,ще изтлее. И подвързията на тетрадките и албумите все примитивно изглеждат. А щом тази книга ще е предназначеена за потомците, ако, какти ти казваш,ще има такова голямо значение, то и хартията и подвързията трябва да съответстват. Как мислиш, какви да са?
— Ами такива например, — и ми показа с поглед книгата, която лежеше на моята маса. Проследих погледа й и след миг държах в ръце необикновеното…
Преди известно време Сергей от Новосибирск ми беше изпратил книжката «Анастасия». Обикновената издателска подвързия беше отстранена и страниците бяха вкарани в друга… исках да кажа подвързия, но това, в което бяха поставени страниците, не биваше вече да се нарича така. Сибирският майстор беше сътворил необикновено произведение на ускуството. Обложката беше направена от ценни дървесни породи. По края — бук, отвътре — кедър. Всички детайли бяха украсени с изкусна резба: с орнаменти, текст и изображения. Всичко това беше трудно да бъде назовано с обикновената дума «обложка». Навярно, по точно название ще бъде обков. Горната и задната част се съединяват чрез гръб, а отпред страниците се затваряха с малка ключалчица. Всички детайли бяха много точно паснати един към друг. В затворено положение хартиените страници идеално точно се притискаха от горната и долна част на обкова, без да разрешават на хартията да се нагърчва при повишаване или понижаване на влажността. Те не се деформираха дори при течение, както много други книги, с които сравнявах. Мнозина, които бяха видели това произведение, дълго го държаваха в ръце, разглеждаха го и му се възхищаваха.
Като проследих погледа на Анастасия, аз взех книгата в дървения обков, усетих топлината й и разбрах. Разбрах, може би благодарение на това необикнвено произведение, небивалата значимост на Родовата книга, за която говореше Анастасия.
Тя седеше скромно на стола до мен, смирено положила ръце на коленете си. Но у мен възникна усещането, че тя е по-мъдра от всички жреци, извеждащи своите династии от дълбока древност, по-мъдра от всички съвременни аналитици. И в своята мъдрост и чистота на помислите е способна да победи всички негативни проявления в човешкото общество. Откъде са тези нейни спосбности? Какво училище, каква система на възпитание е способна да надари човека с подобно нещо?
Какъв нестандартен и невероятен ход можа да измисли с тази Родова книга! Без се усетя и много бързо аз започнах да разсъждавам и… Съдете сами какво е измислила тя.
Никой не би могъл да противостои на потока от всевъзможни внушения, стоварващи се ежеминутно върху хората от различни страни, и на първо място върху нашите деца.