Родова книга

Какво са искали всъщност, започвайки Втората световна война? Може би осмислянето на следния факт ще ни доближи до отговора?

За идеолозите на нацизма, съществуващата по онова време организация в Германия «Анебере» е събирала старинни книги от целия свят. На първо ямсто тях ги интересували древноруските издания от дохристиянския период. Странна верижка може да се проследи: Хималаите, Тибет, ламите, тайните общества, а в крайна сметка — усилено издирване на знанията на нашите прадеди от езическа Русия. На нас те са ни се сторили ненужни, а някому са били жизнено необходими. Защо? Какви тайни пазят в себе си тези знания? И явно са били много по — сериозни — тези тайни, от всичко, което са знаели тибетските монаси. Ни как да се докоснем поне до една от тези тайни? Само до една! И ако тя се окаже толкова значима, то какъв изгубен свят може да се открие пред днешните хора, ако се обнародват още няколко или всички? Но къде, в кои хилядолетия да търсим отговора на тази гатанка? Рим! Древен Рим! Нещо необичайно се е случило там преди холяди години. По небичайно от завоеванията на римските легиони. Ах да! Ето го това невероятното! Римските сенатори, висшата знат на онова време, притежаваща роби, внезапно започнали да дават земя на своите роби, умеещи и желаещи да отглеждат хранителни продукти… Започнали да им дават земя… за пожизнено позлване с право да я предават по наследство. На семейството на роба се отделяли средства да си построи къща. Семейството на роба не можело да се предава на друг господар без неговата земя. Тя — земята — била неотменима част от семейството на роба.

Но защо изведнъж робовладелците са извършили такъв хуманен или алтруистичен акт? От добри и благородни подбуди или са получили нещо в замяна? Получавали са десет процента от урожая за осбсвеното си изхранване. Навярно, това е бил най-малкия данък за цялото известно ни време. Възниква въпроса: защо римската знат е направила това? Нали робовладелецът е можел просто да застави своите роби да работят с пот на челото по полетата и да вземат за себе си толкова, колкото им се иска? Но не! Защо? Ами защото, в езически Рим все още е имало запазени ведически знания. И знаели патрициите и сенаторите: един и същ продукт, отгледан от неволник не на своята земя, рязко се отличава от това, което ще посади на собствената си земя и ще отгледа с любов.

Тогава още са знаели, че всичко, което расте в земята носи в себе си и психическа енергия. За да бъдеш здрав е нужно да употребяваш добри плодове за храна. За това се е говорело в някои от най-древните книги в Александрийската библиотека, която е била унищожена. Какви ли още знания и каква мъдрост са били скрити заедно с тези книги? Анастасия казва, че може да се възкресят всички знания и цялата мъдрост започвайки от първоизточниците, у себе си. Всеки може да направи това. И ми се иска да вярвам на това, но не мога да повярвам докрай. Къде да намеря доказателства, че това е възможно, какви факти да извлека от паметта си, за да й повярвам докрай?