Родова книга

Затова съвременната демокрация — това е илюзия ха човешката маса. Вярата в нереално построено общество, нереален, илюзорен свят.

Цялата работа е в това, че подчинение на мнозинството в природата не съществува. Всички съобщества на растенията, животните и насекомите могат да се подчиняват на инстинкта, на движението на планетите, на установения от природата ред, на вожда на стадото. И човешкто общество винаги е било управлявано от малцинство.

Не мнозинството е правило революции и е започвало войни, а под целенасоченото внушение на малцинството, мнозинството е участвало е революциите и войните. Така е било и така е.

Демокрацията е най-опасната илюзия, на която са подвластни огромно количество хора. Опасна е защото в демократичния свят наистина с лекота могат да се управляват демократични страни от един или няколко човека, и за това е нужно само да има пари и добър отбор от психолози и политолози.

И ние — днешните родители, намирайки се под въздействието на илюзиите, се опитваме да възпитаваме своите деца. А фактически сами въвеждаме, втикваме тяхното съзнание в илюзорен свят… Фактически предавайки ги в нечии лапи… Но само не на Бог. Ние ги предаваме на някаква негова противоположност.

Светът на Бог не е илюзорен, той е реален и прекрасен. Той има своите ненадминати аромати, цветове, форми и звуци. Портите към този свят винаги са отворени и в тях може да влезе всеки, ако се осовободи от оплелите нашето съзнание илюзии.

Аз също ще започна да пиша своя РОДОВА КНИГ за моите потомци и заради себе си. И сред другото непременно ще напиша в нея: «Аз, Владимри Мегре, живях в период, когато човечеството не съществуваше в реалния свят.Неговата плът се хранеше с даровете на реалния свят, а съзнанието му блуждаеше в илюзорния. Това беше труден период в живота на хората. Сега ще се опитам да върна своето съзнание в реалния Божествен свят. Този божествен свят на природата е пострадал от съзнанието на хората. Много е пострадал. Аз разбрах това и ще се опитам да го поправя. Колкото мога, колкото успея.Може би само проект ще създам за моето имение. Може и само част от него. Главното е — да се разбере, да разберат децата».

Анастасия както и преди тихо седеше до мен и слушаше как разсъждавам на глас. Когато млъкнах, тя стана и отиде до прозореца:

— В небето започват да греят звезди. Време ми е да си ходя Владимир. Ти за много неща си прав. Но нека новите виждания за действителността не те подтикват към желание да ръководиш хората. Преодолей съблазънта и не влизай в никакви организации. Другите хора също виждат реалността. Те ще се организират, ще направят важното за Земята. Ти ще разбереш своето предназначение в живота.

— Аз не се и опитвам в нещо да се включвам и някого да ръководя Анастасия.Но за какво мое предназначение говориш?

— Като му дойде времето ще го почувстваш сам. Сега легни в постелята, заспи и почини. Ти си превъзбъден. Нетренирано сърцето ти може и да не издържи вълненията.