Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Понякога баба все пak придърпваше коня след себе си, но когато стигахме ново място пак му даваше пълна свобода. Ние вървяхме по края на гората или леко навлизахме в нея. Към пладне се добрахме до блатистото място сред полето. До една копа от първото окосено сено се настанихме да си починем и пладнуваме. След като хапнах мляко с хляб, изморен от дългия преход, на мен ми се приспа. Баба ми извади от своя вързоп малко кожухче, постла го до копата и ми предложи: «Полегни, поспи си, внучето ми. Умори се май».
Аз полегнах и започнах да се боря със съня, страхувайки се, че баба загадъчно ще изчезне заедно с коня и без мен, но сънят ме надви.
Като се събудих видях, че баба къса някакви треви до муцуната на коня и ги прибира във вързопа си. Скоро се упътихме по посока на къщата ни, но вървяхме вече по друг път. Когато започна да се стъмнява, на мен пак ми се приспа и баба пак ме настани на кожухчето. Разбуди ме още по тъмно и пак продължихме пътя си към къщи. Чувах, че от време на време баба говореше нещо на коня. Не съм запомнил смисъла на думите й, но ясно си спомням интонацията на гласа й: спокойна, ласкава и радостна. В къщи баба веднага напои коня с вода, като добави във ведрото отвара от менчето.
После видях как тя дава на хората, дошли за коня снопчета от набраната трева по време на нашето пътешествие в гората и нещо им обясняваше.
Малко поободреният кон с неохота си тръгна от двора ни, той беше пак впрегнат и опъваше повода си като обръщаше глава назад към баба ми.
Няколко дни се сърдих на баба за това, че не ми показа магьосническото си изчезване, а през цялото време само пасеше коня, късаше тревички и ги събираше на снопчета.
Щях бързо да забравя за похода и магьосничеството, но когато казах на грубияна, нарекътл баба ми магьосница, че моята баба не изчезва никъде, а просто пасе болните животни, той, който беше малко по-голям от мен, приведе стабилен аргумент, против който нямах какво да възразя, нито аз,нито онези селски дечурлига, които бяха на моя страна.: «А защо тогава всеки път, когато председателят минава край вашия двор, кончето спира да тича, минава само на бавен ход и дори камшика не слуша?»
Не помня какво ми обясни тогава баба. Разбрах причината едва сега. Получих яснота и увереност в това, че да лекуват животни както тя го правеше, биха могли мнозина, които имат добро сърце, и се отнасят внимателно към природата и животните.
Сега разбрах: като даваше на болния кон да опита от различни треви, тя просто е определяла, от кои треви-билки има нужда болното животно, и по такъв начин е определяла маршрута с разчет, по пътя ни да попадат тези треви, както и други, с които тя не е разполагала в онзи момент.
Било й е нужно да заминава за едно денонощие поради това, че всяко растение си има най-благоприятни часове за употреба. Поводът държеше хлабаво за да може кончето да определи какви и колко треви са му нужни. Животните чувстват това по непонятен начин. Тъй като отварата се правеше от тревите, които си е отбрало самото животно, то измиването с нея и потапянето на забрадката се е правело за да се предразположи повече жиотното към себе си.Ето колко просто се оказва всичко. Неясно, откъде е знаела всичко това моята малограмотна баба? И как сме успели толкова да усложним тази простота! Дали не заради това свирепстват из Европа мащабни епидемии по животните, а съвременната научна мисъл нищо по-добро не е измислила, от това да изгаря по десетки хиляди болни животни.
Дадох само един пример, говорещ за това, че постиженията на нашата медицина са илюзорни, но могат да се дадат още много примери за илюзорността на достиженията на съвременното ни общество. Но защо са ни частни случаи и подробности, ако може направо за главното?!
Да се живее в прекрасна реалност
Изобщо в какво общество живеем ние днес? Към какво се стремим? Какво предлагаме да се изгради в бъдеще? Огромното мнозинство от хората без запъване отговарят: «Ние живеем в демократична държава и се стремим да построим свободно демократично общество, като в развитите цивилизовани западни страни».
Именно така ще отговоря повечето от политиците и политолозите.
Именно така се говори от екраните на телевизорите и се пише по страниците на вестниците.
Именно така смятат повечето хора в нашата страна. Именно това мнение на мнозинството доказва твърдението на Анастасия, че част от хората в съвременната цивилизация спят, а друга част е закодирана, и хората са като биороботи в ръцете на жреците, смятащи себе си за властелини на света.
Само малко ако се поспрем от трескавата ежедневна и еднообразна суета, ако помислим малко и самостоятелно, можем да разберем следното.