Родова книга

— Не е достатъчно Владимир. Ти по-внимателно разгледай създалата се ситуация. Ти пишеш книги, но други също пишат в противовес на твоите. Книги има толкова, че за един живот и половината не може да прочете човек. А още и потоци информация, макар и не от книгите, изригва върху хората. Тя изглежда разнообразна, но всъщнсот само за едно гласи — тя е окултна и оправдава светът нереален, прославя го. И на този, който новодошъл е в този свят какво ще му помогне да се оправи — къде е истината и къде лъжата? Главната светиня на семейството ще му помогне — Родовата книга. Баща и майка ще пишат в нея за своите синове и дъщери, как главното за щастието си в живота е нужно да се сътвори. Ще продължат децата Родовата книга. По-мъдра и по-правдива книга за семействата от цялата Земя не ще да има. И всички знания на първоизточника ще се влеят в нея.

— Анастасия, но как е възможно знанията на първоизточника да се окажат в книга, която ще се пише от днешните хора? Откъде да вземат те тези знания? Ти нали говореше, че на нашите предци културата, техните книги, всичко е било унищожено.

— Тези, които да пишат ще започнат имат в себе си тези знания. Те вътре у всекиго се пазят. Когато се замислят хората и започнат да пишат не за някой друг, а за децата си, от първоизточника всички знания в тях осъзнато ще се прояснят.

— Значи, преди да започнат да пишат, първо трябва да мислят, за да може още на първите страници на книгата да се изложат мъдри мисли?

— Най-първите страници могат и външно простички да бъдат.

— Какви например?

— Кога се е родил човекът, да пише почнал Родовата книга. Как бил е назован. И за какво и с какви мисли той почнал е с перото да докосва страниците на тази главна книга, какво той смята в бъдеще да сътвори.

— Такава книга лесно ще започне да пише някой, който е бил наприемр знаменит артист или пък губернатор, или учен, много успешен предприемач. А как ще бъде с този, който просто е живял? Работил е човек, едва е свързвал двата края, едва за хляб и облеклото е печелел. Какво на своите деца той би могъл да напише, какви съвети да даде?

— На управниците в днешния ден и на онези, които пред хората в лъчи на слава днес блестят и на онези, които много пари печелят, ще бъде по-трудно да отговарят пред своите деца за в бъдеще. Деяния такива, от хората бързо се забравят. Но онова, което е внесъл в бъдещето човекът, ще оценят и бъдещите поколения. Ти или някой друг нима си спомняш миналите губернатори, артисти знаменити или предприемачите?

— Рядко, или по-точно изобщо не мисля за тях. Дори фамилиите им не зная. Но техните деца ще помнят с гордост делата на родителите си.