Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Каква вест имаш предвид Анастасия? Някак по-просто го кажи.
— Тези, които наричат себе си наставници духовни, за Бога говорят и в училища съвременни учат деца, трябва да признаят за деяние богоугодно сътворението на пространство на Любов в имение собствено от всяко семейство живеещо на Земята. Да признаят и в храмовете заедно с вярващите проектите на бъдещите селища да създават. Заедно с хората да се стремят да върнат знаията на първоизточника. Да мечтаят и да обсъждат, в детайли да усъвършенстват проктите. Не една година ще отнеме този процес на творене с мечтата. После, когато всичко това започне да се въплъщава на Земята, в хармония, в реалност и Божествено пространство ще заживеят хората.
— Анастасия, аз разбрах. Ти искаш, във всички храмове, и на различни религиозни направления, и в училищата, и във висшите учебни заведения да се започне изучаване на природата. Да се познае науката да се създават родови имения по особен план. Да допуснем, че това действително може да сплоти различните религиозни обединения, не на думи, а на дело.
Да допуснем, че това наистина може да събуди от хипнотичен сън хората, да се прекрати тероризма, наркоманията и много други негативни процеси в обществото.
Да допуснем… Но… По какъв начин ти ще можеш да убедиш всички патриарси, всички свещенослужители, че и от различни религиозни обединения? Как ще успееш да убедиш всички светски учебни заведения? Ти успяваш в много неща Анастасия, но това, за което говориш сега е свръхнереално.
— Реално е. Те вече нямат друг път.
— Но само ти така смяташ. Само ти. Това са просто твои думи.
— Но Този, който ми позволява да ги произнеса, както ти каза Владимир, тези мои прости думи, притежава ненадмината сила. Ти си спомни, преди повече от седем години пред теб, тогава все още предприемач, аз с пръчица рисувах букви по пясъка до езерото в тайгата.
— Да, помня. И какво?
— И ти изведнъж, започна да пишеш книги, и много хора вече ги четат. Как мислиш? Чия е за това заслугата? На пясъка край езерото или на пръчицата, с която аз чертаех, или пък думите, които произнасях, или ръката ти сама книгите всички е сътворила? После поезия в сърцата човешки като свят извор бликна. Кой беше главния Творец на всичко?
— Не знам,може би всички фактори са повлияли някак си.
— Повярвай ми Владимир, моля те и разбери. С всичко, което се сътвори беше Неговата енергия. Тя вдъховяваше човешките сърца. И тя ще продължава да ги вдъхновява.
— Възможно е, но някак ми е трудно да повярвам, че свещенослужителите ще започнат да действат така, както ти казваш.
— Трябва да вярваш. И да моделираш благата ситуация в себе си, тогава тя ще се въплъти. Още повече, сега вече не е трудно да се прави това. Ти си спомни, идва при теб от селска църва свещенник православен, за да подкрепи духът ти паднал. Друг свещенник купуваше със свои пари твоите книжки и сам по затворите ги разнасяше. И твоят отец Теодорит за много неща ти е говорил… Помниш ли?
— Да.
— Още разбери, не са еднкави служителите на църквите в своите възгледи за света. Ще се намерят такива,които благата вест ще понесат.
— Да, мисля, че ще се намерят. Но ще има и други, които ще започнат да противодействат. Освен това върховният жрец, за който ти разказа, помощниците му окултни още някаква мерзост ще измислят.
— Ще измислят, разбира се, но всички опити на тъмните сили напразни ще са днес. Процесът, който е започнал вече е необратим. И ще познаят хората земния рай. Казваш, че просто думи произнасям. Но виж, две прости думи ей сега ще произнеса и част от тъмнината ще блесне в светлина. Останалата нека да трепери, и да крие своите имена, защото губи своята възможност за въплъщение на яве тя. А словата са съвсем прости: «РОДОВА КНИГА».
Родова книга
— Действително словата прости са, и е неясно, защо силите всички на тъмнината от тях да затреперят трябва?
— Те се боят от това, което стои зад тези слова. Знаеш ли, кой ще напише тази книга? И колко страници ще има в нея?
— Колко страници? И кой ще я напише?
— Ще минат дни немного и ще създават Родовата книга, ще я пишат със собствената си ръка и страниците ще запълват, бащи и майки милиони, в краища разни на Земята. Те ще бъдат велико множество — книгите родови. И във всяка ще има истина, излизаща от сърцата, за техните деца. Няма да има в тези книги място за лукавство. Пред тях лъжата историческа ще падне.