Родова книга

Ние позволяваме някому да препоръчва на децата ни книгите и учебниците. Ние позволяваме някому да формира за тях телевизионни програми. Кому? Кому е изгодно да държи цялото възпитание на децата ни в свои ръце? Може би не е важно кому го позволяваме? Може би е важно това, че чувстваме своята пълна безпомощност и нищожност? Усещаме невъзможност да спрем тази вакханалия. Но това не истина! Всеки родител може да го направи! Ако поиска. Ако се замисли. Родова книга! Добре измислено! Край на вакханалията на меркантилните внушения. Нека тази вакханалия още малко се поупражнява и демонстрира. Но скоро ще се вземе в ръце човекът. Родова книга, а там е писано с ръката на дядо, баба, майка и баща — какво е предназначението на човека. Ние, днешните родители, непременно ще успеем да разберем кое е то. Непременно! Ние сме опитни, вече сме видели много, чували сме, изпитали сме върху себе си. Само ни трябва за малко да поспрем, да се отвърнем от потока на внушенията и сами, със своите глави да помислим. Задъжително е необходимо всеки родител да помсили. Сам! Само сам. Безполезно е да се търсят отговори на въпроси за смисъла на живота в мъдри книги от минали столетия. Колкото и да са възхвалявани и препоръчвани такива книги. Безполезно е да се търсят отговори и в трудовете на мъдреци, спечелили признание в продължение на хилядолетия.

Те — мъдреците-са били велики проповедници и месии. Те са се опитвали да проповядват и да пишат свои трудове към бъдещите поколения. Но нито един! Нито един от тези велики трудове ние няма да видим никога. Тя са майсторски унищожени. Това може лесно да се разбере, ако само спрем и се замислим.

Сами разсъдете, като се смени мястото на една единствена запетая в едно изречение, как може да се измени смисъла на казаното. Помните знаменитият пример: «Да се убие не бива, да се помилва!» — «Да се убие, не бива да се помилва!» А колко ли подобни изменения са били направени в трудовете на древните мислители? Направено е и умишлено и без умисъл от преписвачи, преводачи, издатели и историци. И става дума не само за промяна на мястото на препинателните знаци, премахвани са глави, страници, писали са се собствени тълкувания. В крайна сметка,ние живеем в някакъв илюзорен свят. Човечеството непрекъснато воюва. Хората с ожесточение се унищожават един друг и не могат да разберат, защо не се прекратяват войните. А как биха могли да се прекратят, ако човечеството нито един път не е могло да определи кой е замисли войната. Не е могло защото, като не мисли самостоятелно, възприема внушенията за истина.

Кой започна Втората световна война? Кой с кого воюва? Кой победи? На цялото световно общество му е ясно: войната започна хитлерова Германия начело с Хитлер. Победата спечели Съветския Съюз начело със Сталин. И тази полуистина, или по — точно глупост, се възприема от мнозинството като абсолютен, ясен за всички исторически факт.