Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари бе сигурен, че Крукшанкс е изял Скабърс, но когато се опита да убеди Хърмаяни, че всички улики водят до това заключение, тя се разсърди и на Хари.
— Добре, взе страната на Рон… Знаех си, че така ще постъпиш! — каза тя с изтънял от раздразнението глас. — Първо за „Светкавицата“, сега за Скабърс — все аз съм виновна, нали? Остави ме най-сетне на мира, Хари, и без това си имам много работа.
Рон наистина понасяше много тежко загубата на плъха си.
— Хайде стига, Рон, нали все се оплакваше колко досаден бил Скабърс — окуражаваше го Фред. — Пък и откога бе залинял, никакъв го нямаше вече. Може би по-добре за него, че е свършил набързо. Само са го глътнали… и сигурно нищо не е усетил.
— Фрееед! — възмути се Джини.
— Нали само ядял и спял, както сам разправяше! — обади се и Джордж.
— Той ухапа веднъж Гойл заради нас! — каза Рон, много нажален. — Нали помниш, Хари?
— Даа, така беше — потвърди Хари.
— Е, това е бил звездният му час — отбеляза Фред, като едва сдържаше смеха си. — Нека белегът върху пръста на Гойл да пази завинаги паметта му. Престани, Рон, ами се вдигни и иди до Хогсмийд и си купи нов плъх. Каква полза да хленчиш?
В отчаян опит да поразвесели приятеля си Хари го покани да го придружи на последната тренировка, която отборът на „Грифиндор“ щеше да има преди мача с „Рейвънклоу“, та да може да изпробва и „Светкавицата“. Това явно отклони за момент вниманието на Рон от Скабърс („Великолепна идея! Нали може да опитам и няколко гола от нея?“) и двамата тръгнаха заедно от куидичното игрище.
Мадам Хууч, която още надзираваше тренировките на „Грифиндор“, за да държи под око Хари, бе впечатлена от „Светкавицата“ не по-малко от всички останали. Тя я взе в ръка преди първия й полет и се впусна да коментира достойнствата й като специалист.
— Забележете само колко добре е балансирана! Сериозна слабост на серията „Нимбус“ е провисването им към края на опашката, което след няколко години води до провлачване. Усъвършенствали са и дръжката, ето, малко по-източена от тази на „Чистометка“… Напомня ми на „Сребърната стрела“… Жалко, че престанаха да ги произвеждат, аз съм се учила точно на една от тях и трябва да ви кажа, че старата метла си беше много добра…
Тя продължи в същия дух още известно време, докато Ууд й напомни:
— Ъъъ… Мадам Хууч? Може ли Хари да си вземе метлата? Нали трябва да тренираме…
— Ооо, да… точно така… Заповядай, Потър! — сепна се Мадам Хууч. — Аз пък ще поседя ей тук с Уизли…
Двамата с Рон напуснаха игрището и отидоха да седнат на трибуните, а отборът на „Грифиндор“ се скупчи около Ууд за последните му наставления по предстоящия мач.
— Хари, току-що разбрах кой ще е търсачът на „Рейвънклоу“. Казва се Чо Чан. Тя е четвъртокурсничка и била доста добра… Много се надявах да не се е оправила напълно, че имаше някакви проблеми с една травма, ама… — Ууд направи гримаса на огорчение, че Чо Чан все пак ще играе, но каза: — За сметка на това обаче тя лети на една „Комета двеста и шейсет“, която ще изглежда направо смешна до „Светкавицата“. — И като погледна още веднъж метлата на Хари с нескрито възхищение, каза: — Така, сега да тръгваме.
Едва тогава Хари се метна на своята метла и се отблъсна от земята.
Дори не беше си и мечтал за нещо подобно. „Светкавицата“ се завърташе и при най-лекото докосване, сякаш се подчиняваше на мислите, а не на движенията му. Тя се носеше над игрището с такава скорост, че целият стадион се превърна в сиво-зелено петно, а когато Хари зави рязко, Алиша Спинет изпищя, след което той напълно овладя посоката и скоростта, сниши се и докосна с връхчетата на обувките си затревеното игрище, преди да се издигне отново на девет, петнайсет, почти двайсет метла над земята.
— Хари, пускам снича! — провикна се Ууд.
Хари се обърна и подгони един блъджър към головите стълбове, подмина го бързо, видя снича да се стрелва нагоре иззад Ууд и само след десетина секунди го стискаше здраво в дланта си.
Целият отбор се разкрещя от радост. Хари пак пусна снича, даде му минутка преднина и се стрелна след него, заобикаляйки на осморки другите играчи отпред и отзад, а щом го забеляза до коляното на Кейти Бел, описа светкавично цял кръг около нея и пак го улови.
Не бяха имали досега такава хубава тренировка. Въодушевени от участието на бързата метла в отбора, всички изпълняваха безупречно най-добрите си трикове и като стъпиха отново на земята, Ууд нямаше нито една забележка — което се случвало за първи път, както отбеляза Джордж Уизли.