Хари Потър и огненият бокал

Като наближиха къщичката на Хагрид в края на Забранената гора, откриха отговора на загадката около спалните на бобатонци. Грамадната бледосиня карета, с която гостите бяха пристигнали, стоеше на двеста метра от входната врата на къщата и учениците се качваха в нея. Огромните като слонове летящи коне, които преди бяха впрегнати пред каретата, сега спокойно си пасяха в ливадата наблизо, пригодена за пасище.

Хари почука на вратата и чу кънтящия лай на Фанг.

— Най-после! — зарадва се Хагрид, като отвори вратата и ги видя. — Аз пък си мислех, че сте забра’или къде живея!

— Имахме много работа, Хаг… — започна Хърмаяни, но онемя и се втренчи в него.

Хагрид бе облякъл официалния си (и направо ужасен) дългокосмест кафяв костюм и бе сложил вратовръзка на жълти и оранжеви карета. Но това не беше най-лошото. Очевидно се бе опитал да укроти буйната си коса с огромно количество от нещо като смазочно масло, но бе успял само да я раздели на две опашки. Може би целта е била да я върже като Бил, но бе открил, че има прекалено много коса. Всичко това никак не му подхождаше. Хърмаяни го огледа, ала после явно реши да премълчи.

— Ъъъ… къде са раконогите огнемети? — попита тя.

— В лехата с тиквите — щастливо отвърна Хагрид. — Те стават таквиз едни огромни, сигур’ са вече около метър. Бедата е, че почнаха да се избиват един друг.

— О, не, сериозно ли говориш? — стресна се Хърмаяни и хвърли предупредителен поглед на Рон, втренчил очи в странната прическа на Хагрид и отворил уста да каже нещо.

— Ъ-хъ — тъжно рече Хагрид. — Ама вече ’сичко е наред, турих ги в отделни кутии. Имам още двайстина.

— Ей, какъв късмет! — обади се Рон, но Хагрид не долови подигравателната нотка в гласа му.

В къщичката имаше една-единствена стая, чийто ъгъл бе зает от огромно легло, застлано със завивка от пъстри парченца. Под провесените от тавана пред камината сушени свински бутове и мъртви птици стояха също толкова огромни дървени столове и маса.

Докато Хагрид приготвяше чая, те се разположиха край масата и скоро всички потънаха в приказки за Тримагическия турнир. Хагрид изглеждаше не по-малко развълнуван от тях самите.

— Почакайте — засмя се той. — Малко търпение. Ще видите чудесии. Първото изпитание… ама т’ва не бива да ви го казвам.

— Хайде де, Хагрид! — заувещаваха го Хари, Рон и Хърмаяни, но той само поклати глава и се разсмя.

— Не ща да ви развалям изненадата — рече Хагрид. — Обаче ще бъде страхотия. Само туй ви казвам. Бая ще се озорят участниците. Не съм и помислял, че ще дочакам и аз Тримагически турнир!

Останаха да обядват с Хагрид, но не ядоха много. Домакинът бе сготвил говеждо задушено, или поне така твърдеше, ала Хърмаяни откри в чинията си голям нокът и тримата с Хари и Рон рязко загубиха апетит. После много се забавляваха, докато се опитваха да убедят Хагрид да им каже какви са изпитанията в турнира, размишляваха кои от кандидатите може да бъдат избрани за участници и дали Фред и Джордж вече са отново голобради.