Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Бокалът е почти готов да направи своя избор — обяви Дъмбълдор. — Трябва му само още минута. Ще помоля избраните от него участници, когато чуят имената си, да дойдат насам и да влязат в съседната стая… — и той посочи вратата зад Височайшата маса, — …за да получат първите указания.
После извади магическата си пръчка и силно махна с нея. Отведнъж всички свещи, освен тези в изрязаните тикви, угаснаха и залата потъна в полумрак. Най-ярко светеше Огненият бокал, а искрящите синьо-бели пламъци болезнено дразнеха очите. Всички изтръпнаха в очакване… някои погледнаха часовниците си…
— Ей сега… — прошепна Лий Джордън през два стола от Хари.
Пламъците в бокала внезапно лумнаха в червено и пръснаха безброй искри. Във въздуха се изви огнен език, от който полетя обгоряло парче пергамент и цялата зала замря.
Дъмбълдор улови парчето и за да може да го прочете, го поднесе към възвърналите синьо-белия си цвят пламъци.
— Избраникът от „Дурмщранг“ е… — зачете той високо и отчетливо — Виктор Крум.
— Естествено! — извика Рон, а буря от аплодисменти и радостни възгласи изпълни залата.
Хари видя как Виктор Крум стана от масата на „Слидерин“ и с приведена стойка се отправи към Дъмбълдор, зави надясно, мина покрай Височайшата маса и изчезна през вратата към съседната стая.
— Браво, Виктор! — мощно се извиси над овациите гласът на Каркаров, та всички го чуха. — Знаех си аз!
Ръкоплясканията и възгласите заглъхнаха. Вниманието на всички бе приковано отново върху бокала, чиито пламъци след секунди отново почервеняха, изригнаха и изхвърлиха второ парче пергамент.
— Избраникът от „Бобатон“ е… — започна Дъмбълдор — Фльор Делакор!
— Това е тя, Рон! — викна Хари, когато момичето, което приличаше на вийла, грациозно се изправи, отметна назад тежката си сребристоруса коса и тържествено премина между масите на „Рейвънклоу“ и „Хафълпаф“.
— Вижте колко са разочаровани — надвика врявата Хърмаяни и кимна към останалите бобатонци.
Хари си помисли, че разочаровани бе слабо определение. Две от момичетата, които не бяха избрани, избухнаха в сълзи, захлупиха лица на масата и горчиво се разридаха.
Когато и Фльор Делакор изчезна в съседната стая, отново настана тишина. Но този път тя бе така наситена с вълнение, че изостряше сетивата. Беше ред на участника от „Хогуортс“…
И Огненият бокал пламна за трети път, разпръска искри, а аленият език се изви високо във въздуха и от върха му Дъмбълдор грабна третото парче пергамент.
— Избраникът от „Хогуортс“ е… — провикна се той — Седрик Дигъри!
— Неее! — извика Рон, но само Хари го чу. Възгласите от съседната маса изпълниха залата. Хафълпафци до един скочиха на крака и с викове и тропот поздравиха минаващия покрай тях Седрик, който се усмихваше широко и вървеше към стаята зад Височайшата маса. Овациите в негова чест продължиха толкова дълго, че трябваше да мине доста време, преди учениците да чуят отново гласа на Дъмбълдор.
— Отлично! — радостно викна той, когато най-сетне глъчката утихна. — Имаме си вече трима избраници. Разчитам на вас и на учениците от „Бобатон“ и „Дурмщранг“ да подкрепите с всички сили участниците. Като ги поддържате, вие ще допринесете…
Но Дъмбълдор внезапно млъкна и всички видяха какво бе привлякло вниманието му.
Огънят в бокала отново беше станал червен, пламтеше и мяташе искри. Във въздуха се извиси дълъг пламък и върху него се понесе четвърто парче пергамент.
Дъмбълдор машинално протегна ръка, сграбчи пергамента и го задържа пред очите си, вперени в написаното там. Последва дълга пауза, докато директорът се взираше в късчето пергамент, а цялата зала го гледаше. После той се прокашля и прочете на висок глас:
— Хари Потър.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
ЧЕТИРИМАТА ИЗБРАНИЦИ
Хари видя, че всички в Голямата зала извръщат глави към него. Беше изумен. Не можеше да помръдне. Навярно сънуваше. Сигурно не бе чул правилно. Нямаше аплодисменти. Надигна се ропот, сякаш жужаха разгневени пчели. Някои ученици бяха наставали, за да видят по-добре Хари, замръзнал на мястото си.
До Височайшата маса професор Макгонъгол скочи на крака, профуча покрай Людо Багман и професор Каркаров и трескаво зашепна нещо на професор Дъмбълдор, който наклони ухо към нея, леко намръщен.
Като се обърна към Рон и Хърмаяни, Хари забеляза, че всички покрай дългата маса на „Грифиндор“ го гледат със зяпнали усти.
— Аз не съм си пускал името — объркан каза той. — Вие знаете това.