Хари Потър и огненият бокал

— Ъъъ… одеколон е — промърмори Хагрид и се изчерви. — Май дойде множко — рече пресипнало той. — Отивам да се мия, чакайте…

Той излезе навън с тежки стъпки и започна енергично да се плиска с вода от варела под прозореца.

— Одеколон? — учуди се Хърмаяни. — Хагрид използва одеколон?

— Ами прическата и костюма? — прошепна Хари.

— Гледайте! — посочи през прозореца Рон.

Хагрид тъкмо се бе изправил и се обърна. Ако преди можеше да се каже, че се е изчервил, то сега направо пламтеше. Тримата внимателно станаха от столовете, да не би Хагрид да ги забележи, погледнаха крадешком през прозореца и видяха как бобатонците и директорката им слизат от каретата и тръгват към замъка за празненството. Те не чуваха думите на Хагрид, който говореше на Мадам Максим с онова захласнато блажено изражение, което Хари бе виждал само веднъж по лицето на Хагрид — когато се любуваше на бебето змей Норбърт.

— Тръгва с нея към замъка! — възмути се Хърмаяни. — Нали щяхме да ходим заедно?

Без дори да погледне назад към къщата, Хагрид тръгна с Мадам Максим, а бобатонци подтичваха да се изравнят с тях.

— Той я харесва! — не можеше да повярва Рон. — Е, ако някой ден имат деца, ще поставят нов световен рекорд. Обзалагам се, че всяко от бебетата им ще тежи около тон.

Те излязоха от къщата и затвориха вратата. Учудиха се колко се бе стъмнило навън, загърнаха се плътно с наметалата си и тръгнаха през поляната.

— Ето ги и другите! — прошепна Хърмаяни.

Групата от „Дурмщранг“ се изкачваше от езерото към замъка. Виктор Крум крачеше редом с Каркаров, а останалите се бяха пръснали зад тях. Рон с вълнение наблюдаваше Крум, но той стигна до входната врата малко преди тях тримата и прекрачи прага, без дори да се огледа.

Когато влязоха в Голямата зала, осветена от хиляди свещи, тя бе почти пълна. Огненият бокал бе поставен върху Височайшата маса пред празния стол на Дъмбълдор. Фред и Джордж — отново голобради — явно бяха преглътнали разочарованието си.

— Аз съм за Анджелина — заяви Фред на заемащите местата си Хари, Рон и Хърмаяни.

— И аз! — задъхано рече Хърмаяни. — Е, скоро ще разберем.

Празненството по случай Вси светии сякаш продължи по-дълго от обикновено. Вероятно защото това беше второ пиршество само за два дни, Хари не се възхити на разкошно приготвените ястия, както друг път. И той като всички останали в залата, които непрестанно източваха вратове, гледаха нетърпеливо, въртяха се и проверяваха дали Дъмбълдор се бе нахранил, нямаше търпение чиниите да се опразнят и да чуе имената на избраниците.

Най-сетне златните блюда възвърнаха първоначалния си блясък. Постепенно залата заехтя, но щом Дъмбълдор се изправи, всички утихнаха. От двете му страни професор Каркаров и Мадам Максим седяха в напрегнато очакване. Людо Багман сияеше и намигаше на учениците. Само господин Крауч бе съвсем безразличен, дори някак отегчен.