Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Тя кимна към Височайшата маса. Двата празни стола вече бяха заети. Людо Багман седеше до професор Каркаров, а господин Крауч, шефът на Пърси, бе заел мястото до Мадам Максим.
— Защо ли са дошли тук? — удиви се Хари.
— Нали са организатори на Тримагическия турнир — отвърна Хърмаяни. — Сигурно искат да присъстват на откриването.
Дойде ред и на основното ястие и сред сервираните блюда пак имаше доста непознати. Рон огледа някакво желе с подправки, което му заприлича на нещо френско, и го побутна внимателно надясно, та да се вижда добре от масата на „Рейвънклоу“. Но момичето, което приличаше на вийла, явно се бе нахранило и не дойде да го вземе.
Когато златните чинии бяха опразнени, Дъмбълдор отново се изправи. Блажено очакване витаеше в залата. Хари се питаше какво ли ще се случи и потръпна от вълнение. През няколко стола от тях Фред и Джордж се наведоха напред, втренчили погледи в Дъмбълдор.
— Настъпи мигът — обяви Дъмбълдор и се усмихна на морето от вдигнати към него лица. — Тримагическият турнир ще започне всеки момент. Бих искал да кажа някои неща, преди да внесем ковчежето…
— Какво да внесат? — промълви Хари.
Рон вдигна рамене.
— …за да изясня как ще се проведе турнирът тази година. Но първо да ви представя господин Бартемиус Крауч, началник на Отдела за международно магьосническо сътрудничество… — дочуха се учтиви, но слаби ръкопляскания, — …и господин Людо Багман, началник на Отдела за магически игри и спортове.
Бурни аплодисменти посрещнаха името на Багман може би заради някогашната му слава на куидичен бияч или просто защото бе по-симпатичен от Крауч. Той помаха приветливо с ръка в отговор. Бартемиус Крауч нито се бе усмихнал, нито бе вдигнал ръка за поздрав, като чу името си. Хари си припомни официалния му костюм на финала на Световното първенство по куидич и реши, че магьосническата мантия не е подходящото за него облекло. Четковидните му мустаци и косата му, строго разделена на прав път, изглеждаха странно до дългата бяла брада и коса на Дъмбълдор.
— През последните няколко месеца господин Багман и господин Крауч работиха неуморно да подготвят Тримагическия турнир — продължи Дъмбълдор. — Те, както и професор Каркаров, Мадам Максим и аз, ще бъдат съдии, които ще оценяват усилията на участниците.
При думата „участници“ учениците затаиха дъх и наостриха уши.
Дъмбълдор забеляза внезапното им смиряване, усмихна се и викна:
— Господин Филч, моля, внесете ковчежето.
Стаилият се в най-далечния ъгъл на залата Филч тръгна към Дъмбълдор, носейки в ръце голямо дървено ковчеже с инкрустрирани скъпоценни камъни. То бе истинска антика. Зяпналите ученици зашепнаха възбудено. Денис Крийви се качи върху стола си, за да вижда по-добре, но бе толкова дребничък, че главата му едва се изравни с главите на останалите.
— Господин Крауч и господин Багман изготвиха инструкциите за изпитанията, пред които ще се изправят избраниците — обясни Дъмбълдор, докато Филч внимателно поставяше ковчежето на масата пред него. — Те са осигурили и всичко необходимо за отделните етапи на турнира. Ще има три изпитания през учебната година и те ще подложат на проверка по много различни начини качествата на участниците — тяхната магьосническа сила, храброст, съобразителност и разбира се — способността им да преодоляват опасности.
При тези думи залата утихна, сякаш никой не дишаше.
— Както знаете, в турнира ще се състезават трима ученици — спокойно продължи Дъмбълдор, — по един от трите участващи училища. Те ще получат оценки за преодоляване на всяко от трите изпитания и състезателят с най-висока обща оценка ще спечели Тримагическата купа. Безпристрастен арбитър ще посочи избраниците. Това е Огненият бокал.
Тогава Дъмбълдор взе магическата си пръчка и почука три пъти по горната страна на ковчежето. Капакът бавно се отвори със скърцане и отвътре директорът извади широк грубо издялан дървен бокал. Той бе толкова обикновен на вид, че едва ли някой би го забелязал, ако не беше пълен до ръба с танцуващи синьо-бели пламъчета.
Дъмбълдор затвори ковчежето и внимателно постави Огнения бокал върху него, та да го видят добре всички присъстващи в залата.
— Нека всеки, който иска да участва в избора, да напише четливо името и училището си върху късче пергамент и да го пусне в бокала — обясни Дъмбълдор. — Това трябва да стане в рамките на следващите двадесет и четири часа. Утре вечер, в нощта на Вси светии, Огненият бокал ще избере тримата най-достойни да представят своите училища. Още тази вечер бокалът ще бъде поставен във входната зала и всеки, който иска да се състезава, ще може свободно да стигне до него. А за да съм сигурен, че никой няма да се поддаде на изкущението, щом поставим Огнения бокал във входната зала, ще го оградя с кръг на възрастта, който никой под седемнайсет години не ще успее да прекрачи. И последно — добави Дъмбълдор, — искам да се обърна към всички кандидати за участие. Не се включвайте лекомислено в турнира. Щом Огненият бокал посочи някого, който и да е той, трябва да участва в турнира докрай. Пускането на името в бокала означава задължение и обвързване с магически договор. Ако името ви излезе от бокала, връщане назад няма. Моля, преди да заявите участието си, помислете дали го желаете от все сърце. А сега вече е време за сън. Лека нощ!