Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Какъв ти кръг на възрастта! — с дяволито пламъче в очите рече Фред Уизли, докато всички прекосяваха залата и се отправяха към вратите на входната зала. — Е, състаряващата отвара ще свърши работа, нали? А щом името ти е вече в бокала, свиркай си — той няма как да разбере дали си на седемнайсет или не.
— Ама аз мисля, че никой под седемнайсет не би могъл да се справи — обади се Хърмаяни. — Нямаме достатъчно знания…
— Говори само за себе си — сряза я Джордж. — Ти ще пробваш да участваш, нали, Хари?
За миг Хари помисли за изискването на Дъмбълдор никой под седемнайсет да не пуска името си в бокала, но после в съзнанието му пак изплува прекрасната картина как печели Тримагическата купа. Зачуди се колко ли щеше да се разгневи Дъмбълдор, ако някой под седемнайсет все пак успее да намери начин да премине кръга на възрастта…
— Той къде ли е? — чудеше се Рон, който не бе чул и дума от разговора, а оглеждаше тълпата и търсеше с очи Крум. — Дъмбълдор май не каза къде ще нощуват дурмщрангците, нали?
Но отговорът дойде сам. Като минаваха покрай масата на „Слидерин“, Каркаров вече подканяше учениците си.
— Хайде, обратно в кораба — рече им той. — Как се чувстваш, Виктор? Хапна ли добре? Да пратя ли някого за греяно вино?
Хари видя как Крум поклати глава, докато навличаше кожата си.
— Професоре, аз искам вино — с надежда в гласа се обади едно от момчетата.
— Не съм ти предлагал на теб, Поляков — просъска Каркаров, а бащинският му вид мигом бе изчезнал. — Виждам, че пак си покапал предницата на мантията си, противно момче…
Каркаров се обърна и поведе учениците си към вратите. Те се озоваха там едновременно с Рон, Хърмаяни и Хари, който спря да направи път на гостите.
— Благодаря! — рече Каркаров и го погледна небрежно.
И в същия миг се вцепени. После отново извърна глава към Хари и го зяпна, сякаш не вярваше на очите си. Учениците от „Дурмщранг“ също се заковаха на място зад директора си. Погледът на Каркаров бавно се плъзна нагоре по лицето и се впи в белега. И учениците зад него загледаха Хари с любопитство. С периферното си зрение той забеляза как някои от лицата се озариха от прозрението кой стои пред тях. Момчето с покапана предница смушка с лакът момичето до себе си и посочи с пръст челото на Хари.
— Да, това е Хари Потър — изръмжа един глас зад тях. Професор Каркаров се обърна. Там, подпрян тежко на тоягата си, стоеше Лудоокия Муди, взрял немигащото си магическо око в директора на „Дурмщранг“.
Хари видя как Каркаров пребледня. Ужасяващ израз на гняв и страх се изписа по лицето му.
— Вие? — изрече той, вперил поглед в Муди, сякаш да се увери, че го вижда пред себе си.
— Аз — зловещо отвърна Муди. — И ако нямате какво да кажете на Потър, Каркаров, тръгвайте. Препречвате пътя.
Това беше истина — половината от учениците в залата се бяха наредили зад тях и заничаха през рамото на предния да видят на какво се дължи задръстването.
Без да продума и дума, професор Каркаров отмина заедно с учениците си. С изражение на силна ненавист върху обезобразеното лице Муди се взираше с магическото си око в гърба му чак докато го изгуби от поглед.
Следващият ден бе събота и обикновено повечето ученици закусваха късно. Обаче тази сутрин Хари, Рон и Хърмаяни не бяха единствените ранобудници. Като слязоха във входната зала, те видяха двайсетина ученици да се навъртат там, някои от тях похапващи препечени филийки, и да разглеждат Огнения бокал. Той беше поставен в центъра на залата на столчето, върху което обикновено слагаха Разпределителната шапка. В кръг на около три метра от него по пода се виеше тънка златна линия.
— Има ли вече някой, който да си е пуснал името? — попита Рон разпалено една третокурсничка.
— Всичките дурмщрангци — отвърна тя. — Но не съм видяла нито един от „Хогуортс“.