Хари Потър и огненият бокал

— Не! — енергично отрече Хари.

— О, но той лъже, естествено! — възкликна Мадам Максим.

Снейп клатеше глава, свил пренебрежително устни.

— Той не би могъл да мине през кръга на възрастта! — рязко се намеси професор Макгонъгол. — Доколкото помня, всички се споразумяхме, че…

— Домбли-дорр верроятно е сбъркал с крръга — каза Мадам Максим и вдигна рамене.

— Възможно е, разбира се — потвърди от вежливост Дъмбълдор.

— Дъмбълдор, отлично знаете, че не сте сбъркал нищо! — разгневи се професор Макгонъгол. — Наистина, всичко това е абсурдно! Хари не би могъл сам да премине възрастовата граница, а професор Дъмбълдор вярва, че той не е поискал и от някой по-голям ученик да го направи вместо него. Това трябва да е достатъчно и за всички нас.

И тя гневно изгледа професор Снейп.

— Господин Крауч… господин Багман — прозвуча пак мазнишкият глас на Каркаров, — вие сте… ъъъ… безпристрастни наблюдатели. Сигурно ще се съгласите, че това е крайно… нередно.

Багман изтри кръглото си момчешко лице с кърпа и погледна към Крауч. Той стоеше извън светлината от пламъците на огъня, така че в полусянката лицето му изглеждаше състарено, а поради зловещото си изражение в мрака дори приличаше на череп. Заговори рязко, както винаги.

— Длъжни сме да следваме правилата, а те повеляват всички, чиито имена са посочени от Огнения бокал, да участват в турнира.

— Ето, Барти знае наизуст правилника — грейна от задоволство Багман и се обърна към Каркаров и Мадам Максим да им покаже, че въпросът е приключен.

— Настоявам отново да бъдат включени имената на останалите ми ученици — заяви Каркаров, зарязал угодническия тон и усмивката си. Лицето му бе станало наистина грозно. — Сега ще поставите още веднъж Огнения бокал на мястото му и ние ще продължим да пускаме в него имена, докато от всяко училище бъдат излъчени по двама участници. Само тогава ще е справедливо, Дъмбълдор.

— Не, Каркаров, не става така! — възрази Багман. — Огненият бокал вече изгасна и ще пламне отново едва за следващия турнир…

— …в който „Дурмщранг“ едва ли ще участва! — избухна Каркаров. — След всичките ни съвещания, след толкова преговори и компромиси изобщо не съм допускал, че може да се случи такова нещо! Почти съм готов да се откажа.

— Празни заплахи, Каркаров! — избоботи някой откъм вратата. — Няма да изоставите своя избраник! Той трябва да се състезава. Всички ще се състезават. Обвързани са от магически договор, както каза Дъмбълдор. Много удобно, нали?

В стаята бе влязъл Муди. Той се приближи с куцукане до огъня и с всяко стъпване на десния крак издаваше шумно трак.

— Удобно ли? — повтори Каркаров. — Като че ли не ви разбирам, Муди.

Хари бе готов да се обзаложи, че с иронията в гласа си Каркаров се опитва да омаловажи думите на Муди, ала свитите в юмруци ръце го издаваха.

— Така ли? — спокойно отвърна Лудоокия. — Много е просто, Каркаров. Някой е пуснал името на Потър в бокала имено защото — ако то бъде избрано — Хари е длъжен да участва в турнира.