Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
И двамата го гледаха не по-малко объркани. Изправен до Височайшата маса, професор Дъмбълдор кимна на професор Макгонъгол.
— Хари Потър! — извика той отново. — Хари! Ела тук, ако обичаш.
— Отивай — прошепна Хърмаяни и лекичко го побутна.
Хари се изправи, настъпи края на мантията си и леко залитна. Тръгна през празното място между масите на „Грифиндор“ и „Хафълпаф“. Стори му се, че върви много дълго, Височайшата маса не се приближаваше, а той усещаше стотици погледи, насочени към него като прожектори. Сякаш лзмина цял час, преди да се озове пред Дъмбълдор. Жужене наоколо ставаше все по-силно и по-силно. Останалите учители също го гледаха изумени.
— Ето… мини през онази врата, Хари — рече Дъмбълдор, без да се усмихва.
Хари тръгна покрай масата на преподавателите. Хагрид седеше в самия край, но нито му смигна, нито му махна, нито пък му направи някой от обичайните си знаци за поздрав. Изглеждаше напълно стъписан и се беше втренчил в него като всички останали. От Голямата зала Хари се озова в по-малка стая, по чиито стени висяха портрети на вещици и магьосници. Приятен огън припукваше в камината срещу него.
Като влезе, лицата от портретите се извърнаха да го огледат. Видя как една съсухрена вещица излетя през рамката на картината си и се вмъкна в съседната, на която бе нарисуван магьосник с мустаци като на морж. Съсухрената вещица бързо зашепна нещо в ухото му.
Около камината се бяха събрали Виктор Крум, Седрик Дигъри и Фльор Делакор. Осветени от пламъците, фигурите им изглеждаха странни и внушителни. Крум, прегърбен и замислен, се бе облегнал на полицата над камината, малко встрани от другите двама. Седрик стоеше с ръце зад гърба си, вперил очи в огъня, Фльор Делакор се обърна, когато Хари влезе, и отметна назад тежката си дълга сребриста коса.
— Какво става? — попита тя. — Викат ни обрратно в заллата?
Явно бе помислила, че той идва да направи съобщение. Хари не знаеше как да обясни случилото се току-що, затова остана неподвижен на мястото си, вперил очи в другите избраници. Едва сега осъзна колко са високи и тримата.
Зад гърба му се чуха бързи стъпки и в стаята влезе Людо Багман, хвана Хари за ръката и го поведе напред.
— Изключително! — почти заекваше той, стискайки ръката на Хари. — Направо невероятно! Господа… госпожице… — продължи той, докато се приближаваше към тримата до камината, — позволете ми да ви представя… колкото и невероятно да изглежда това… четвъртия участник в Тримагическия турнир.
Виктор Крум се изправи и начумереното му лице помрачня още повече, като видя Хари. Седрик изглеждаше съвсем смаян. Той местеше поглед от Багман към Хари и обратно, сякаш убеден, че не е чул правилно думите на Багман. Само Фльор Делакор тръсна коса, засмя се и рече:
— О, много забавна шега, мийстър Багманн!
— Шега ли? — озадачен повтори Багман. — Не, не, изобщо не е шега! Неговото име току-що излезе от Огнения бокал.
Гъстите вежди на Крум едва забележимо се свъсиха. Седрик все още изглеждаше объркан, но го прикриваше от учтивост, Фльор се намръщи.
— Но тук очевидно е станала гррешка! — изрече тя с явно високомерие. — Той… не може да участва! Той е много малък!
— Ами… доста изненадващо е наистина — рече Багман, като търкаше гладката си брадичка и се усмихваше на Хари. — Но, доколкото ми е известно, ограничението за възраст бе поставено едва тази година като допълнителна мярка за сигурност. И щом името му излезе от бокала… искам да кажа — вече няма връщане назад… такива са правилата — става задължение… и Хари ще трябва да покаже най-доброто, на което…
Вратата зад тях отново се отвори и вътре влезе голяма група — професор Дъмбълдор, следван от господин Крауч, професор Каркаров, Мадам Максим, професор Снейп и професор Макгонъгол. Преди тя да затвори вратата, Хари долови бученето на стотици гласове от другата страна на стената.
— О, Мадамм Максимм! — първа заговори Фльор и се приближи до своята директорка. — Те казват, че това малко момче… също ще участва!
Някъде под сковаващото мъчително недоумение Хари усети тръпка на гняв. Малко момче ли?
Мадам Максим се бе изправила в целия си внушителен ръст. Красивата й глава докосна и леко залюля полилея със запалени свещи, а гигантската й, обгърната в черен сатен пазва се люшна.
— Какво… означава това, Домбли-дорр? — каза тя надменно.
— И аз това ще ви питам, Дъмбълдор — обади се професор Каркаров със стоманена усмивка, а сините му очи изглеждаха като кръгчета лед. — Как така двама избраници от „Хогуортс“? Не си спомням някой да ми е казвал, че училището домакин има право на двама участници… Да не би да не съм прочел внимателно правилата?