Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Хари Потър и огненият бокал
Хари Потър и огненият бокал - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хари Потър и огненият бокал

Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:

За Хари четвъртата учебна година в „Хогуортс“ започва. Предстои му още едно голямо събитие, което ще го накара да забрави ужасното лято: световното първенство по куидич. И още едно състезание ще занимава учениците през учебната година: Тримагическият турнир, в който Хари играе такава роля, каквато дори в мечтите си не си е представял. Разбира се, зад това се крие Злото, което отново иска да излезе наяве: лорд Волдемор. Ще стане тясно за Хари, много тясно. И все пак Хари винаги може да разчита на подкрепата на своите приятели и в най-безнадеждните ситуации.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 242
Перейти на страницу:

— Обзалагам се, че някои са пуснали имената си снощи, след като сме си легнали — намеси се Хари. — Аз поне бих постъпил точно така. Не бих искал всички да ме видят. Ами ако бокалът изхвърли името обратно?

Зад гърба на Хари се чу смях. Той се обърна и видя Фред, Джордж и Лий Джордън, които бързаха запъхтени надолу по стълбите, силно развълнувани.

— Получи се! — победоносно прошепна Фред на Хари, Рон и Хърмаяни. — Току-що я погълнахме.

— Какво сте погълнали?

— Състаряващата отвара, глупачета — обясни Фред.

— Всеки от нас глътна по една капка — рече Джордж и радостно потри ръце. — Трябва да се състарим само с няколко месеца.

— И ще си поделим хилядата галеона, ако някой от нас спечели — широко се захили Лий.

— Не мисля, че ще успеете — предупреди ги Хърмаяни. — Сигурна съм, че Дъмбълдор е помислил и за това.

Фред, Джордж и Лий не й обърнаха никакво внимание.

— Готови ли сте? — обърна се Фред към останалите двама, потръпващи от вълнение. — Хайде тогава, аз съм пръв.

Хари гледаше с възхищение как Фред извади от джоба си парче пергамент, на което пишеше „Фред Уизли — «Хогуортс»“, пристъпи към златната нишка и застана пред нея, пружини-райки на пръстите на краката си като гмуркач, който се готви да скочи от петнайсет метра. После, под погледите на всички във входната зала, той си пое дълбоко въздух и прекрачи златната линия.

За момент Хари реши, че Фред е успял. Същото явно помисли и Джордж, защото нададе победоносен вик и скочи след брат си, но последва някакво пращене и двамата близнаци изхвърчаха над златната линия като метнати от невидим гюллетласкач. Те тежко се приземиха върху студения каменен под на три метра от кръга. Но нещата не спряха дотук — сякаш за да изпитат и унижение, освен болката, се разнесе силен звук като свистене на пара и едновременно и на двамата им пораснаха съвсем еднакви дълги бели бради.

Входната зала закънтя от смях. Дори самите Фред и Джордж се разсмяха, след като се изправиха на крака и разгледаха взаимно брадите си.

— Нали ви предупредих — рече плътен развеселен глас. Всички се обърнаха и видяха, че професор Дъмбълдор влиза откъм Голямата зала. Той огледа Фред и Джордж и в очите му заблещукаха весели пламъчета. — Най-добре идете и двамата при Мадам Помфри. Тя вече се грижи за госпожица Фосет от „Рейвънклоу“ и господин Съмърс от „Хафълпаф“, които също се опитаха малко да се състарят. Но не мога да не призная, че техните бради нищо не струват в сравнение с вашите.

Фред и Джордж се запътиха към болничното крило, придружени от Лий, който се заливаше от смях, а Хари, Рон и Хърмаяни отидоха да закусват, подхилквайки се тихичко.

Украсата в Голямата зала тази сутрин бе различна. Беше настъпил празникът на Вси светии и по омагьосания таван пърпореше цял облак от живи прилепи, а стотици издълбани във формата на лица тикви се зъбеха от всеки ъгъл. Хари тръгна към Дийн и Шеймъс, заети да обсъждат кои ученици от „Хогуортс“ на седемнайсет и повече години вероятно ще участват в избора.

— Носят се слухове, че Уорингтън е станал рано сутринта и е пуснал името си — каза Дийн на Хари. — Онзи грамадан от „Слидерин“, който прилича на ленивец.

— Не може избраникът ни да е от „Слидерин“! — поклати с неприязън глава Хари, който бе играл срещу Уорингтън на куидич.

— А всички хафълпафци говорят за Дигъри — презрително процеди Шеймъс. — Но според мен той едва ли ще рискува красивото си личице.

— Чуйте! — внезапно ги прекъсна Хърмаяни.

От входната зала се носеха радостни викове. Извърнаха се и видяха как в Голямата зала влиза с неспокойна усмивка Анджелина Джонсън — високата чернокоса гончийка в грифиндорския отбор по куидич. Тя се приближи до тях, седна и обяви:

— Е, направих го! Току-що пуснах името си!

— Не може да бъде! — удиви се Рон.

— Та ти на седемнайсет ли си? — попита Хари.

— Съвсем явно е. Виждаш ли брада, а? — отвърна Рон вместо момичето.

— Миналата седмица ги навърших — обади се и самата Анджелина.

— Радвам се, че имаме участник от „Грифиндор“ — рече Хърмаяни. — Много се надявам ти да спечелиш, Анджелина!

— Благодаря, Хърмаяни! — усмихна се кандидатката.

— Да, по-добре ти, отколкото онзи красавец Дигъри — рече Шеймъс, от което няколко хафълпафци, минаващи покрай масата им, ядно се намръщиха.

— Какво ще правим днес? — обърна се Рон към Хари и Хърмаяни, след като закусиха и тръгнаха да излизат от Голямата зала.

— Още не сме ходили на гости на Хагрид — отвърна Хари.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 242
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)