Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Обзалагам се, че някои са пуснали имената си снощи, след като сме си легнали — намеси се Хари. — Аз поне бих постъпил точно така. Не бих искал всички да ме видят. Ами ако бокалът изхвърли името обратно?
Зад гърба на Хари се чу смях. Той се обърна и видя Фред, Джордж и Лий Джордън, които бързаха запъхтени надолу по стълбите, силно развълнувани.
— Получи се! — победоносно прошепна Фред на Хари, Рон и Хърмаяни. — Току-що я погълнахме.
— Какво сте погълнали?
— Състаряващата отвара, глупачета — обясни Фред.
— Всеки от нас глътна по една капка — рече Джордж и радостно потри ръце. — Трябва да се състарим само с няколко месеца.
— И ще си поделим хилядата галеона, ако някой от нас спечели — широко се захили Лий.
— Не мисля, че ще успеете — предупреди ги Хърмаяни. — Сигурна съм, че Дъмбълдор е помислил и за това.
Фред, Джордж и Лий не й обърнаха никакво внимание.
— Готови ли сте? — обърна се Фред към останалите двама, потръпващи от вълнение. — Хайде тогава, аз съм пръв.
Хари гледаше с възхищение как Фред извади от джоба си парче пергамент, на което пишеше „Фред Уизли — «Хогуортс»“, пристъпи към златната нишка и застана пред нея, пружини-райки на пръстите на краката си като гмуркач, който се готви да скочи от петнайсет метра. После, под погледите на всички във входната зала, той си пое дълбоко въздух и прекрачи златната линия.
За момент Хари реши, че Фред е успял. Същото явно помисли и Джордж, защото нададе победоносен вик и скочи след брат си, но последва някакво пращене и двамата близнаци изхвърчаха над златната линия като метнати от невидим гюллетласкач. Те тежко се приземиха върху студения каменен под на три метра от кръга. Но нещата не спряха дотук — сякаш за да изпитат и унижение, освен болката, се разнесе силен звук като свистене на пара и едновременно и на двамата им пораснаха съвсем еднакви дълги бели бради.
Входната зала закънтя от смях. Дори самите Фред и Джордж се разсмяха, след като се изправиха на крака и разгледаха взаимно брадите си.
— Нали ви предупредих — рече плътен развеселен глас. Всички се обърнаха и видяха, че професор Дъмбълдор влиза откъм Голямата зала. Той огледа Фред и Джордж и в очите му заблещукаха весели пламъчета. — Най-добре идете и двамата при Мадам Помфри. Тя вече се грижи за госпожица Фосет от „Рейвънклоу“ и господин Съмърс от „Хафълпаф“, които също се опитаха малко да се състарят. Но не мога да не призная, че техните бради нищо не струват в сравнение с вашите.
Фред и Джордж се запътиха към болничното крило, придружени от Лий, който се заливаше от смях, а Хари, Рон и Хърмаяни отидоха да закусват, подхилквайки се тихичко.
Украсата в Голямата зала тази сутрин бе различна. Беше настъпил празникът на Вси светии и по омагьосания таван пърпореше цял облак от живи прилепи, а стотици издълбани във формата на лица тикви се зъбеха от всеки ъгъл. Хари тръгна към Дийн и Шеймъс, заети да обсъждат кои ученици от „Хогуортс“ на седемнайсет и повече години вероятно ще участват в избора.
— Носят се слухове, че Уорингтън е станал рано сутринта и е пуснал името си — каза Дийн на Хари. — Онзи грамадан от „Слидерин“, който прилича на ленивец.
— Не може избраникът ни да е от „Слидерин“! — поклати с неприязън глава Хари, който бе играл срещу Уорингтън на куидич.
— А всички хафълпафци говорят за Дигъри — презрително процеди Шеймъс. — Но според мен той едва ли ще рискува красивото си личице.
— Чуйте! — внезапно ги прекъсна Хърмаяни.
От входната зала се носеха радостни викове. Извърнаха се и видяха как в Голямата зала влиза с неспокойна усмивка Анджелина Джонсън — високата чернокоса гончийка в грифиндорския отбор по куидич. Тя се приближи до тях, седна и обяви:
— Е, направих го! Току-що пуснах името си!
— Не може да бъде! — удиви се Рон.
— Та ти на седемнайсет ли си? — попита Хари.
— Съвсем явно е. Виждаш ли брада, а? — отвърна Рон вместо момичето.
— Миналата седмица ги навърших — обади се и самата Анджелина.
— Радвам се, че имаме участник от „Грифиндор“ — рече Хърмаяни. — Много се надявам ти да спечелиш, Анджелина!
— Благодаря, Хърмаяни! — усмихна се кандидатката.
— Да, по-добре ти, отколкото онзи красавец Дигъри — рече Шеймъс, от което няколко хафълпафци, минаващи покрай масата им, ядно се намръщиха.
— Какво ще правим днес? — обърна се Рон към Хари и Хърмаяни, след като закусиха и тръгнаха да излизат от Голямата зала.
— Още не сме ходили на гости на Хагрид — отвърна Хари.