Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Отново доводите на най-крайния побеждават при западните рицари.
Всичко е готово за битката. Армията на Саладин се е разположила в благодатна долина, покрита с плодни дървета. Зад нея се простира сладководното Тивериадско езеро, през което минава река Йордан, а по-далече, по посока на североизток, се откроява величественият силует на Голанските възвишения. Близо до мюсюлманския лагер се издига двувръх хълм, наречен Хитински рога по името на село Хитин, разположено на един от склоновете му.
На 3 юли наброяващата близо дванадесет хиляди бойци франкска армия потегля. Разстоянието, което трябва да измине от Сафурия до Тивериада, не е дълго, най-много четири часа път в нормално време. Но през лятото тази част от палестинската земя е напълно безводна. Няма нито извор, нито кладенец, а реките са пресъхнали. Когато тръгват сутринта от Сафурия, франджите са убедени, че още следобед ще могат да утолят жаждата си на брега на езерото. Саладин внимателно е подготвил клопката си. През целия ден конниците му не оставят на мира противника, нападат го отпред, отзад, отстрани, покриват го с облаци стрели. Западните рицари дават известни жертви, но което е по-важно, принудени са да забавят придвижването си.
Малко преди залез слънце франджите стигат до едно възвишение, от което могат да обхванат цялата картина. Точно под краката им е село Хитин с няколко землисти на цвят къщи, а в дъното на долината блестят водите на Тивериадското езеро. В непосредствена близост, всред зеленеещата се равнина, която се простира покрай брега, е армията на Саладин. За да се напият, трябва да помолят за разрешение султана!
Султанът се усмихва. Той знае, че франджите са изморени, че умират от жажда, че вече нямат нито сили, нито време да стигнат по светло до езерото и че са осъдени да останат до сутринта без капка вода. Ще могат ли наистина да се бият при тези условия? Саладин ще прекара нощта между молитви и заседания на генералния Си щаб. Нарежда на част от емирите да минат откъм тила на неприятеля, за да му препречат пътя за отстъпление, уверява се, че всеки е заел добра позиция и повтаря заповедите си.
На другия ден, 4 юли 1187 година, още при първите лъчи на заревото франджите, напълно обкръжени и замаяни от жажда, отчаяно се опитват да се спуснат по хълма и да стигнат до езерото. Пешаците, много по-изнурени от конниците след изтощителния поход предния ден, тичат слепешком, носейки като товар брадвите и боздуганите си и на вълни се разбиват върху здравата стена от саби и копия. Оцелелите отстъпват безредно по посока на хълмовете, където се смесват с рицарите, вече уверени в поражението. Нито една отбранителна линия не може да издържи. Въпреки това продължават да се бият храбро и отчаяно. Раймонд, начело на шепа хора от своите, се опитва да си пробие път през мюсюлманските редици. Наместниците на Саладин го разпознават и оставят да избяга. Той продължава да препуска към Триполи.
След заминаването на графа франджите на малко да капитулират, разказва Ибн ал-Атир. Мюсюлманите бяха подпалили сухата трева и вятърът отнасяше дима в очите на рицарите. Оказали се в плен на жаждата, пламъците, дима, лятната горещина и огъня на битката, франджите не издържаха повече. Но си казваха, че единственият начин да избегнат смъртта е като й се противопоставят. И те нападаха с такова ожесточение, че мюсюлманите бяха на път да отстъпят. Но при всяка атака понасяха жертви и броят им намаляваше. Мюсюлманите сложиха ръка на истинския кръст. За франджите това означаваше най-тежката от загубите, защото, твърдяха те, Месията, мир нему, бил разпнат на него.