Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Саладин не отказва нищо на един човек на честта, бил той и най-ожесточеният му враг. Вярно е, че в този случай, рискът е минимален. Въпреки храбростта си Балиан не е сериозна заплаха за мюсюлманската армия. Колкото и здрави да са стените, колкото и привързано да е франкското население към престолния град, броят на бранителите се свежда до шепа рицари и до няколкостотин граждани без какъвто и да е военен опит. От друга страна, живеещите в Ерусалим източни християни — православни и яковити — са добре настроени към Саладин, особено църковният клир, постоянно унижаван от латинските прелати. Един от главните съветници на султана е православен свещеник на име Юсеф Батит. Именно нему са поверени контактите с франджите и източнохристиянските общности. Малко преди началото на обсадата православният клир обещава на Батит да отвори портите на града, ако западните рицари упорстват прекалено дълго.
Всъщност съпротивата на франджите е смела, но кратка и лишена от илюзии. Обсадата на Ерусалим започва на 20 септември. Шест дни по-късно Саладин, който е построил лагера си на Елеонската планина, нарежда на войските си да засилят натиска и да се готвят за последна атака. На 29 септември сапьори успяват да направят пробив в северната част на стената, съвсем близо до мястото, откъдето западните рицари проникват през 1099 година. Като вижда, че вече е безсмислено да продължава борбата, Балиан поисква да му бъде осигурен коридор и се явява пред султана.
Саладин е неумолим. Нима не е предложил на жителите най-добрите условия за капитулация доста преди битката? Вече не е време за преговори, защото се е заклел да превземе града с оръжие в ръка както това са сторили и франджите! Единственият начин да бъде освободен от клетвата си е Ерусалим сам да отвори портите си и да му се предаде напълно и безусловно:
Балиан настоя поне да му кажат, че животът на хората ще бъде пощаден, разказва Ибн ал-Атир, но Саладин не обеща нищо. Опита се да го умилостиви, но напразно. Тогава се обърна към него със следните думи: „О, султане, знай, че в града има такова множество, че само Господ може да го преброи. Хората се колебаят дали да продължат битката, защото се надяват, че ти ще пощадиш живота им, както си постъпвал толкова пъти, защото те обичат живота и ненавиждат смъртта. Но ако видим, че смъртта е неизбежна, тогава, Господ е свидетел, ще убием децата и жените си, ще изгорим, всичко, което притежаваме, няма да ви оставим нито един динар, нито един дирхам за плячкосване, нито един мъж и нито една жена за поробване. Сетне ще разрушим Свещената скала, джамията ал-Акса и много други места, ще избием петте хиляди мюсюлмански затворници, а след това ще изколим конете и всички животни. Накрая ще излезем и ще се бием срещу вас както човек се бие за живота си. Никой от нас няма да умре преди да е избил много от вашите.“
Без да се впечатли от заплахите, Саладин е разчувстван от патоса на събеседника си. За да не се покаже прекалено лесно разнежен, той се обръща към съветниците си и ги запитва дали, за да спаси свещените места на исляма, не може да бъде освободен от дадената клетва да превземе града с оръжие в ръка. Отговорът им е положителен, но като познават непоправимата щедрост на господаря си те настояват да получат от франджите, преди да ги пуснат на свобода, финансова компенсация, защото дългата военна кампания напълно е изпразнила държавната хазна. Неверниците, обясняват съветниците, са потенциални пленници. За да се откупят, всеки от тях трябва да заплати определена сума: десет динара за мъжете, пет за жените и един за децата. Балиан приема по принцип, но се застъпва за бедните, които не могат, казва той, да заплатят такава сума. Не може ле седем хиляди от тях да бъдат освободени срещу трийсет хиляди динара? Отново молбата е приета за ужас на ковчежниците. Доволен, Балиан заповядва на хората си да сложат оръжие.
В петък, 2 октомври 1187 година, 27 раджаб на година 583 от егира, в деня, когато мюсюлманите честват нощното пътуване на Пророка до Ерусалим, Саладин тържествено влиза в Свещения град. Емирите и войниците му са получили строги заповеди: нито един християнин, бил той франкски или източен, да не бъде безпокоен. Няма нито клане, нито плячкосване. Неколцина фанатици поискват църквата на Божи гроб да бъде разрушена като наказание за извършените от франджите безчинства, но Саладин ги поставя на мястото им. Точно обратното, той засилва стражата край култовите места и разгласява, че и самите франджи ще могат да идват на поклонение, когато пожелаят. Естествено издигнатият върху Скалната джамия франкски кръст е свален, а превърнатата в църква джамия ал-Акса отново става мюсюлманско обредно място след като напръскват стените й с розова вода.