Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Като решава, че е безсмислено лично да стои начело на огромната армия, султанът натоварва емирите си да превземат различни укрепени селища в Палестина. Една след друга франкските крепости в Галилея и Самария се предават за няколко часа или за няколко дни. Такъв е именно случаят с Наблус, Хайфа и Назарет, чиито жители се отправят вкупом към Тир или Ерусалим. Единственият сериозен сблъсък става край Яфа, където дошлата от Египет армия под предводителството на ал-Адел, брат на Саладин, среща твърда съпротива. След като я сломява ал-Адел взима в робство цялото население. Ибн ал-Атир разказва, че самият той си купил на пазара в Алеп млада франкска пленница, пристигнала от Яфа:
Тя имаше дете на годинка. Един ден, както го носеше на ръце, то падна и си ожули лицето. Тя избухна в ридания. Опитах се да я успокоя с думите, че раната не е сериозна и че човек не трябва да плаче за толкова малко нещо. Тя ми отговори: „Не плача за това, а заради сполетялото ни нещастие. Имах шест братя и всички загинаха, не знам какво е станало с мъжа ми и сестрите ми“. От всички франджи по крайбрежието само тези от Яфа, уточнява арабският историк, бяха застигнати от подобна съдба.
Навсякъде другаде освобождението на земите преминава спокойно. След кратък престой в Акра Саладин се отправя на север. Преминава пред Тир, но решава да не губи време под внушителните крепостни стени и предприема триумфален поход по крайбрежието. На 29 юли, след седемдесет и седем годишна окупация, Сайда капитулира без какъвто и да е опит за съпротива. Няколко дни по-късно примерът й е последван от Бейрут и Джбайл. Мюсюлманските войски са вече съвсем близо до графство Триполи, но Саладин счита, че няма от какво да се страхува от тази страна, връща се на юг и спира отново пред Тир, чудейки се дали го обсади:
След известно колебание, ни казва Бахаеддин, султанът се отказа. Войските му бяха пръснати на много страни, хората му бяха уморени от прекалено дългия поход, а Тир беше твърде добре защитен, защото в този момент всички франджи от крайбрежието се бяха събрали там. Така че той предпочете да нападне Аскалон, който беше по-лесен за превземане.
Ще дойде ден, когато Саладин горчиво ще се кае за това си решение. Но за момента триумфалният поход продължава. На 4 септември капитулира Аскалон, последван от Газа, принадлежаща на тамплиерите. Саладин веднага изпраща неколцина емири от армията си по посока на Ерусалимската област, където те превземат множество селища, между които и Витлеем. Отсега нататък султанът има само едно желание: да увенчае победоносната си кампания, както и кариерата си, с освобождението на Свещения град.
Ще може ли и той подобно на халиф Омар да влезе в туй почитано място, без да руши и без да пролива кръв? На жителите на Ерусалим изпраща послание, в което ги приканва да започнат преговори за бъдещето на града. Делегация от градски първенци го посещава в Аскалон. Предложението на победителя е разумно: градът се предава без бой, жителите, които желаят да го напуснат, могат да сторят това като отнесат със себе си всичко, което притежават, местата на християнското вероизповедание се запазват, а онези, които в бъдеще пожелаят да дойдат на поклонение, няма да бъдат обезпокоявани. Но за голяма изненада на султана франджи-те отговарят по същия арогантен начин както по времето на най-голямото си могъщество. Да предадат Ерусалим, града, в който е умрял Христос? И дума да не става! Градът им принадлежи и те ще го защитават до последно.
Тогава, като се заклева да превземе Ерусалим с оръжие в ръка, Саладин заповядва на разпръснатите по четирите краища на Сирия свои войски да се съберат около Свещения град. Всички емири се стичат. Нима има мюсюлманин който да не желае да каже на своя Създател в деня на Страшния съд: Аз се бих за Ерусалим! Или още по-добре: Аз умрях като мъченик за Ерусалим! Саладин, комуто преди това астролог бил предрекъл, че ще загуби едното си око, ако влезе в Свещения град, отговорил: „За да го превзема, съм готов да дам и двете си очи!“
Вътре в обсадения град съпротивата се води от Балиан д’Ибелин, господар на Рамле, сеньор, който според Ибн ал-Атир, притежаваше у франджите почти същия ранг като краля. Той успява да напусне Хитин малко преди разгрома на своите, след което намира убежище в Тир. Тъй като съпругата му се намира в Ерусалим, през лятото той поисква от Саладин разрешение да отиде и я отведе със себе си, като обещава да не носи оръжие и да прекара само една нощ в Свещения град. Но когато пристига там, започват да го умоляват да остане, защото никой друг не притежава достатъчно авторитет, за да организира съпротивата. Балиан, човек на честта, не може да приеме да защитава Ерусалим и народа си, като измени на дадената на султана дума. И той се обръща към самия Саладин с въпроса как да постъпи. Великодушният султан го освобождава от дадената клетва. Щом дълга му налага да остане в Свещения град и да носи оръжие, нека го направи! И тъй като Балиан е прекалено зает със защитата на Ерусалим и не може да осигури закрила за жена си, султанът й дава ескорт, който да я отведе до Тир!