Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Докато Саладин, обкръжен от цяло ято придружители, посещава едно светилище след друго, плачейки, молейки се и падайки ничком на земята, повечето франджи остават в града. Богатите търсят да продадат домовете, търговията или мебелите преди да бъдат заточени, а купувачите са главно православни християни или яковити, които няма да заминават никъде. Други имоти по-късно ще бъдат продадени на еврейски семейства, настанени от Саладин в Свещения град.
Балиан се опитва от своя страна да намери пари, за да откупи свободата на най-бедните. Сам по себе си откупът не е прекалено тежък. Подобна сума за князете обикновено достига няколко десетки хиляди динара, дори сто хиляди или повече. Но за най-бедните двайсетина динара на семейство е доходът им за цяла година, дори за две. Хиляди нещастници са се събрали пред портите на града, за да изпросят няколко монети. Ал-Адел, също така чувствителен като брат си, поисква от Саладин разрешение да освободи без откуп хиляда бедни пленника. Когато научават за това, франкският патриарх се застъпва за седемстотин други, а Балиан — за петстотин. Всички те са освободени. След това по своя собствена инициатива султанът обявява, че всички стари хора ще могат да заминат, без нищо да заплащат, както и че задържаните глави на семейства ще бъдат освободени. Що се отнася до франкските вдовици и сираци, той не само ги освобождава от откуп, но дори им дава дарове преди да ги пусне да вървят.
Ковчежниците на Саладин са отчаяни. Щом бедните са пускани безвъзмездно, то поне да се увеличи откупът на богатите! Гневът на достойните държавни служители достига своя връх, когато патриархът на Ерусалим излиза от града, придружен от няколко коли, натоварени със злато, килими и всевъзможни скъпоценности. Имадеддин ал-Асфахани е възмутен, както самият той споделя:
Аз казах на султана: „Този патриарх пренася богатства, които струват най-малко двеста хиляди динара. Разрешихме им да отнесат, това което имат, но не и съкровищата на църквите и манастирите. Не трябва да им ги оставяме!“ Но Салахеддин отговори: „Трябва да изпълним и буквата на договорите, които подписахме, така никой не ще може да обвини правоверните, че са нарушили споразуменията. Дори напротив, християните навсякъде ще споменават доброто, което сме им сторили“.
И така, патриархът заплаща десет динара подобно на всички други и дори получава ескорт, за да стигне необезпокояван до Тир.
Саладин завладява Ерусалим, не за да трупа злато и още по-малко, за да мъсти. Той търси, както сам обяснява, да изпълни дълга си по отношение на Бога и вярата си. Победата му е в това, че успява да освободи Свещения град от робството на завоевателите без кървава баня, без разрушения, без омраза. Щастието му е, че може да коленичи на места, където, ако не беше той, нито един мюсюлманин не би могъл да се моли. В петък, 9 октомври, седмица след победата, в джамията ал-Акса е организирана тържествена служба. За паметната цел много духовни лица си оспорват правото да произнесат проповедта. Най-накрая кадията на Дамаск, Мохиеддин Ибн ал-Заки, наследник на Абу Саад ал-Харауи, е посочен от султана да се изкачи облечен във везана черна роба на катедрата. Гласът му е ясен и силен, но леко треперене издава вълнението му: „Слава на Бога, който дари исляма с тази победа и който върна този град в лоното му след като един век бе вън от него! Чест на тази армия, която Той избра, за да довърши освобождението! И поздравления за теб, Салахеддин Юсеф, син на Аюб, който върна на тази нация потъпканото й достойнство!“
ПЕТА ЧАСТ
ОТСРОЧКАТА (1187–1244)
Когато господарят на Египет реши да предаде Ерусалим на франджите, огромна буря от възмущение разтърси всички ислямски страни.