Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
През 1180 година между Дамаск и Ерусалим е подписан договор, който гарантира свободното движение на стоки и хора в областта. Няколко месеца по-късно керванът на богати арабски търговци, прекосяващ Сирийската пустиня по посока на Мека, е нападнат от Реналд, който оплячкосва стоката. Саладин се оплаква на Балдуин IV, но последният не се осмелява да накаже васала си. През есента на 1182 година се случва нещо още по-лошо. Арнат решава да разграби околностите на самата Мека. Той се качва на борда в Ейлат, по това време малко пристанище на арабски рибари, разположено в залива Акаба, и водената от неколцина пирати в Червено море експедиция се спуска покрай брега. Първо напада Янбо, пристанище в Медина, а след това Рабиг, недалече от Мека. По пътя хората на Реналд потопяват кораб с мюсюлмански поклонници на път за Джеда. Всички бяха изненадани, обяснява Ибн ал-Атир, защото хората по тези земи не бяха никога виждали франдж, бил той търговец или воин. Опиянени от успеха си, нападателите не бързат и тъпчат корабите си с плячка. А докато самият Реналд се връща в земите си, хората му прекарват дълги месеци, кръстосвайки из Червено море. Братът на Саладин, ал-Адел, който управлява Египет в негово отсъствие, въоръжава цяла флота и я хвърля в преследване на грабителите, които са разгромени. Неколцина от тях са отведени в Мека, за да бъдат публично обезглавени: наказани за назидание, завършва историкът от Мосул, на всички, опитали се да осквернят светите места. Разбира се, вестите за налудничавата експедиция бързо облитат мюсюлманския свят, а Арнат става символ на най-отвратителното у франкския враг.
В отговор Саладин напада няколкократно земите на Реналд. Но въпреки яростта си, султанът запазва великодушието си. Така например през ноември 1183 година, след като разполага катапулти около цитаделата Керак и започва да я обсипва с каменни блокове, бранителите му съобщават, че в същия момент вътре в крепостта има княжеска сватба. Въпреки че младоженка е заварената дъщеря на Реналд, Саладин поисква от обсадените да му посочат дома, където ще се настанят младите съпрузи, и заповядва на войниците си да щадят въпросната част от града.
Подобни жестове, уви, са безсмислени по отношение на Арнат. За момент неутрализиран от мъдрия Раймонд, той получава възможност отново, след възцаряването на крал Ги през септември 1186 година, да налага волята си. Няколко седмици по-късно, нехаейки за примирието, до чието изтичане остават още две години и половина, князът напада подобно на хищна птица голям керван от арабски поклонници и търговци, който спокойно се придвижва по пътя за Мека. Въоръжените мъже са избити, а всички останали са отведени в плен в Керак. Когато неколцина измежду тях се осмеляват да напомнят на Реналд за примирието, той им извиква предизвикателно: „Нека вашият Мохамед дойде да ви освободи!“ Няколко седмици по-късно думите му стигат до Саладин и той се заклева да убие Арнат със собствените си ръце.
Но на първо време султанът се опитва да печели време. Той провожда пратеници при Реналд, за да поиска съгласно споразуменията пленниците да бъдат освободени, а имуществото им върнато. Князът отказва да ги приеме и емисарите се отправят към Ерусалим, където ги посреща крал Ги. Той изразява изумлението си от постъпките на своя васал, но не се осмелява да влезе в конфликт с него. Посланиците настояват: нима заложниците на княз Арнат ще продължат да вехнат в душегубките на Керак въпреки сключените договори и дадените клетви? Некадърникът Ги си измива ръцете.
Примирието е нарушено. Въпреки решението си да го спазва докрай Саладин не се притеснява от подновяването на военните действия. Той изпраща пратеници при емирите на Египет, Сирия и Джезира, съобщава им, че франджите предателски са потъпкали дадената дума и призовава съюзници и васали да обединят всичките си сили, за да участват в джихада срещу завоевателя. Към Дамаск започват да прииждат конници и пешаци от всички краища на исляма. Градът заприличва на кораб сред морето от разлюлени платнища, палатки от камилска кожа, под които се крият войниците при слънце и дъжд, просторни владетелски шатри, богато обагрени и украсени с цитати от Корана или калиграфирани стихове.
Докато мобилизацията продължава франджите са разкъсвани от междуособици. Крал Ги счита, че е настъпил моментът да се отърве от съперника си Раймонд и го обвинява в благоразположеност към мюсюлманите. Ерусалимската армия се готви да нападне Тивериада, малък град в Гали-лея, принадлежащ на съпругата на графа на Триполи. Разтревожен, последният се среща със Саладин и му предлага съюз, който е сключен начаса. Султанът изпраща един отряд от войските си да подсили гарнизона на Тивериада. Ерусалимската армия отстъпва.